Пенсионираният федерален съдия Марк Улф обвини президента Доналд Тръмп, че е оказвал натиск върху прокуратурата да повдига обвинения срещу негови политически опоненти и е уволнил 18 инспектори, отговарящи за борбата с корупцията във федералните агенции. В публикация за The Atlantic Улф посочва, че Министерството на правосъдието е закрило звеното си за разследване на измами с криптовалути малко след пускането на собствената криптовалута на Тръмп – $TRUMP. По думите му 220-те най-големи купувачи на монетата са били поканени на вечеря с президента, а най-големият инвеститор – китайският предприемач Джъстин Сън – е вложил над 10 милиона долара.

"Мълчанието за мен вече е непоносимо" –  така дългогодишният, вече пенсиониран американски федерален съдия Марк Улф коментира заплахата за американската демокрация и върховенството на закона в списанието "The Atlantic". С анализа си Улф обяснява защо напуска поста си като старши федерален съдия в окръжния съд на Масачузетс след повече от 40 години служба.

Пенсионираният съдия подчертава заплахата пред демокрацията и свободата в САЩ, след като Федералният окръжен съд на Масачузетс обяви в петък, че Марк Улф напуска поста си като старши федерален съдия. "Това, което Ричард Никсън правеше от време на време и тайно, знаейки, че е незаконно или неправилно, Доналд Тръмп прави открито и постоянно", твърди Улф.

В ретроспекция бившият федерален съдия припомня на американското общество, че всички дела е решавал въз основа на фактите, без оглед от политика или лични предпочитания. Той смята, че вече няма по-важно нещо от това да се включи "в борбата срещу днешната заплаха за демокрацията и върховенството на закона".

Следва целият коментар на Марк Улф в американското списание:

През 1985 г. президент Роналд Рейгън ме назначи за федерален съдия. Бях на 38 години. Тогава очаквах да служа до края на живота си. В петък обаче подадох оставка, отказвайки се от това доживотно назначение и от възможността за обществена служба, която винаги съм обичал.

Причината ми е проста: вече не мога да понасям ограниченията върху това какво съдиите могат да казват публично и какво могат да правят извън съдебната зала. Президентът Доналд Тръмп използва закона за партийни цели — насочвайки се срещу своите противници, докато пощадява приятели и дарители от разследване, обвинение и евентуално наказание. Това противоречи на всичко, за което съм се борил през повече от 50 години в Министерството на правосъдието и в съда.

Атаката на Белия дом срещу върховенството на закона е толкова дълбоко обезпокоителна за мен, че се чувствам длъжен да говоря. Мълчанието, за мен, вече е непоносимо.

Когато приех номинацията да служа в Окръжния съд на САЩ в Масачузетс, се гордеех, че ставам част от федералната съдебна система, която работи за осъществяването на идеала за равенство пред закона. Съдебна власт, която защитава демокрацията. Която има правомощието и отговорността да държи избраните представители в рамките на властта, делегирана им от народа. Която се стреми да гарантира, че правата на малцинствата — независимо как се възприемат от другите — няма да бъдат нарушени. Която служи като противотежест на корупцията и не допуска държавните служители да се обогатяват незаконно. Да стана федерален съдия, беше възможност да продължа една благородна традиция, която чрез опита си бях се научил да ценя.

Обществената ми служба започна през 1974 г., в края на президентството на Ричард Никсън — време на позор за Министерството на правосъдието. Първият му главен прокурор, Джон Мичъл, който също беше ръководител на предизборната му кампания, по-късно влезе в затвора заради участието си в обира на щаба на Демократическата партия в комплекса „Уотъргейт“ и за лъжесвидетелстване при опит да прикрие това престъпление. Наследникът му, Ричард Клайндинст, беше осъден за неуважение към Конгреса, защото — по нареждане на президента — прекратил антимонополно разследване срещу голяма компания след обещание тя да направи дарение от 400 000 долара за Националния републикански конгрес. Министерството беше дискредитирано и от разкритията, че директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър е събирал и разпространявал компрометираща информация за политически опоненти, включително Мартин Лутър Кинг-младши.

Постъпих в Министерството на правосъдието като специален помощник на честния и способен заместник-главен прокурор Лорънс Силбърман. Скоро след това, през 1975 г., президент Джералд Форд назначи Едуард Леви за главен прокурор, за да възстанови доверието в почтеността на ведомството. Леви, тогава президент на Чикагския университет, имаше заслужена репутация за блестящ ум, честност и безпристрастност. Форд му каза, че иска главният прокурор „да защитава правата на американските граждани, а не президента, който го е назначил“.

Организирах церемонията по встъпването му в длъжност и бях там, когато той заяви: „Нищо не може по-силно да отслаби качеството на живота или да застраши постигането на целите, които всички ценим, от провала ни да покажем чрез думи и дела, че нашият закон не е инструмент за партийни цели“.

През следващите две години работих като един от специалните му помощници, в тясно сътрудничество с човек, който винаги беше верен на този принцип.

През 1981 г., следвайки примера на Леви, станах заместник на главния прокурор на САЩ и главен федерален обвинител по дела за корупция в Масачузетс. За около четири години моите помощници и аз спечелихме повече от 40 последователни дела за корупция. Много от осъдените бяха приближени до тогавашния влиятелен кмет на Бостън. В резултат на тази работа получих Наградата за изключителна служба на главния прокурор и бях назначен за федерален съдия.

Някои от делата, които ръководех като съдия, също бяха свързани с корупция и предизвикаха широк обществен интерес. Най-известното беше делото срещу бостънските мафиоти Джеймс „Уайти“ Бълджър и Стивън „Пушката“ Флеми, които се оказаха и информатори на ФБР. Открих, че агенти на бюрото са замесени в престъпления и тежки злоупотреби, включително убийства, извършени от Бълджър и Флеми. Написах 661-странично решение, в което подробно изложих фактите. Това доведе до заповеди правителството да изплати над 100 милиона долара на семействата на хора, убити от информатори, които ФБР незаконно е защитавало. Техният агент беше осъден два пъти и получи общо 50 години затвор.

Председателствах и шестседмичен процес срещу бивш председател на Камарата на представителите на Масачузетс. След като беше признат за виновен, че е искал и получавал подкупи, го осъдих на осем години затвор.

Всички дела решавах въз основа на фактите и закона, без оглед на политика, популярност или лични предпочитания. Така трябва да се прилага правосъдието — еднакво за всички, без страх и без привилегии. Това е пълната противоположност на онова, което се случва днес.

С течение на времето, наблюдавайки с възмущение от съдийската скамейка, започнах да се чувствам дълбоко неудобно от етичните правила, които задължават съдиите да мълчат и ограничават публичните им изяви. Ден след ден наблюдавах мълчаливо как президентът Тръмп, неговите помощници и съюзници разрушават голяма част от това, на което съм посветил живота си.

Когато станах старши съдия през 2013 г., вече имаше мой наследник, така че оставката ми няма да отвори вакантно място, което президентът да попълни. Моите колеги в Масачузетс и съдиите по-ниско в системата достойно разглеждат делата, произтичащи от многобройните укази и безпрецедентни действия на Тръмп. Но Върховният съд неколкократно отменя временните ограничения, наложени от тях, вземайки решения по извънредни искания в т.нар. „сенчест дневен ред“ („shadow docket“), без да дава обяснения. Съмнявам се, че ако бях останал съдия, щях да постигна по-добър резултат.

Други хора, заемали отговорни постове — включително бивши федерални съдии и посланици — се противопоставят на усилията на това правителство да подкопае принципното и безпристрастно прилагане на закона и да изопачи свободното функциониране на американската демокрация. Те ме призоваха да се присъединя към тях.

Колкото и да съм ценял съдебната си служба, вече не виждам нищо по-важно от това да се включа в борбата срещу днешната заплаха за демокрацията и върховенството на закона.

Това, което Ричард Никсън правеше от време на време и тайно, знаейки, че е незаконно или неправилно, Доналд Тръмп прави открито и постоянно. Прокурорските решения по време на неговото управление са основен пример.

Дори едно обвинение, завършило с оправдателна присъда, може да има опустошителни последици за подсъдимия. Затова, като въпрос на справедливост, правилата на Министерството на правосъдието инструктират прокурорите да не повдигат обвинение, освен ако не са убедени, че има достатъчно допустими доказателства, за да се докаже вина „отвъд всяко разумно съмнение“.

Тръмп напълно пренебрегна този принцип. В публикация в социалните мрежи той нареди на главния прокурор Пам Бонди да повдигне обвинения срещу трима политически противници, въпреки че отговорните служители по онова време не виждаха никакво основание за това. Според съобщенията, главният прокурор на Ню Йорк Летиша Джеймс е била подведена под отговорност за ипотечна измама, след като заместник-главният прокурор Тод Бланш — един от бившите защитници на Тръмп — е поставил под съмнение законността на тези обвинения. Бившият директор на ФБР Джеймс Коми също е бил обвинен, след като временният федерален прокурор, назначен от Тръмп, отказал да потърси обвинение и бил принуден да подаде оставка. Сенатор Адам Шиф, третата цел на публикацията на Тръмп, все още не е обвинен.

Тръмп също така разгражда звената, които могат и трябва да разследват възможна корупция от негова страна и от страна на обкръжението му. Малко след като встъпи в длъжност, Тръмп уволни — вероятно незаконно — 18 инспектори, отговорни за откриването и предотвратяването на злоупотреби във федералните агенции. Премахнато бе и звеното за борба с корупцията във ФБР. Секцията за обществена почтеност в Министерството на правосъдието беше сведена от 30 прокурори до едва петима, а правомощията ѝ да разследва изборни измами — отменени.

Министерството на правосъдието очевидно избягва случаи, които преди би разследвало. Някои от тях засягат пряко президента. Според публикации, на пищна вечеря в Мар-а-Лаго през април 2024 г., след като ръководители на големи петролни компании се оплакали, че екологичните регулации на администрацията на Байдън вредят на бизнеса им, Тръмп им казал, че ако съберат 1 милиард долара за кампанията му, ще отмени тези правила. Те събрали сумата, а Тръмп изпълнил обещанието си. Законът може да е неясен по отношение на това дали самият Тръмп би могъл да бъде обвинен в подкуп или измама, но компаниите и лицата, направили плащанията, със сигурност могат. Няма никакви публични данни, че Министерството на правосъдието е разследвало случая.

Като прокурор и съдия винаги съм се отнасял сериозно към незаконното влияние на парите върху властта. Но Тръмп и администрацията му очевидно не споделят този подход. След като Тръмп пусна собствена криптовалута — $TRUMP — Министерството на правосъдието премахна звеното си за разследване на престъпления, свързани с криптовалути. Двеста и двадесетте най-големи купувачи на тази валута бяха поканени на вечеря с Тръмп. Шестдесет и седем от тях са инвестирали над 1 милион долара, а най-големият купувач — Джъстин Сън, чужд гражданин, роден в Китай — е похарчил над 10 милиона долара. Според съобщенията, Сън е инвестирал още 75 милиона в компания, контролирана от семейството на Тръмп. Законът забранява на чужденци да правят дарения за американски кандидати, а максималната допустима сума за дарение е 3500 долара. Обикновено Министерството на правосъдието би започнало разследване при такъв случай. Вместо това, малко след покупките на Сън, Комисията по ценни книжа и борси спря делото си срещу него и компаниите му, за да води „преговори за споразумение“. (Сън и неговите фирми отричат да са извършили нещо нередно.)

Тръмп не е единственият член от своята администрация, чието поведение изглежда е защитено от разследване. През септември миналата година Том Хоуман, който по-късно стана негов „граничен координатор“, според сведения е бил заснет как приема 50 000 долара в брой в замяна на обещание да използва бъдещата си длъжност, за да помогне на компания, търсеща държавни поръчки. ФБР е създало фиктивната компания като част от под прикритие разследване. Обикновено такова разследване би продължило и след встъпването му в длъжност, но след като Тръмп пое поста, то беше прекратено, като Белият дом заяви, че няма „достоверни доказателства за престъпление“. Седмици след като случаят стана публичен, Хоуман отрече да е взимал пари и настоя, че не е извършил нищо незаконно. Само честно разследване би могло да покаже кой казва истината.

Съществува и въпросът с изпълнителните заповеди на Тръмп. Много от тях, по мое мнение, са противоконституционни или незаконни. Например, в разрез с ясния текст на Четиринадесетата поправка, една от заповедите му постановява, че не всеки, роден на територията на Съединените щати, е американски гражданин.

Администрацията на Тръмп депортира и хиляди нелегални имигранти без надлежен съдебен процес — често в страни, с които те нямат никаква връзка и където животът им е застрашен. Макар много федерални съдии да издадоха разпореждания, спиращи прилагането на тези заповеди, някои членове на администрацията очевидно ги пренебрегнаха. В отговор Тръмп призова за импийчмънт на федерални съдии — въпреки че Конституцията го допуска само при „тежки престъпления и простъпки“, като държавна измяна или подкуп.

Гневните му атаки срещу съдилищата съвпадат с безпрецедентен ръст на сериозни заплахи срещу съдии. Между март и края на май 2025 г. те са били близо 200 — включително достоверни смъртни заплахи, стотици обидни обаждания и дори фалшиви поръчки на пици, направени от името на сина на федерален съдия, който беше убит през 2020 г. в дома на семейството си от недоволен адвокат.

През последните 35 години съм говорил в много страни за ролята на американските съдии в защитата на демокрацията, човешките права и борбата с корупцията. Много от тези държави — Русия, Китай, Турция — се управляват от корумпирани лидери, които са сред най-тежките нарушители на човешките права. Тези клептократи хвърлят в затвора политическите си опоненти, потискат независимите медии, които могат да изобличат техните злоупотреби, забраняват свободното слово и мирните протести, и системно осуетяват всяко усилие да се изгради независима съдебна власт, способна да ги ограничава. Те имат пълна безнаказаност, защото контролират полицията, прокурорите и съдилищата.

В работата си по света съм срещал много хора — млади и възрастни — вдъхновени от примера на американските съдии, адвокати и граждани. Някои от тях са платили висока цена за тази смелост. Срещал съм безпристрастни съдии, хвърлени в затвора в Турция; блестящ млад руски юрист, принуден в изгнание, след като е обвинен в шпионаж; и студент по право от Венецуела, който почти загубил зрението си по време на протест срещу потисническото си правителство. Те споделят убежденията, които исторически са били в основата на нашата нация. Тяхната смелост ме вдъхновява.

Подадох оставка, за да мога да говоря, да подкрепям съдебни дела и да работя с хора и организации, посветени на защитата на върховенството на закона и на американската демокрация. Искам също така да бъда глас за съдиите, които не могат да говорят публично.

Не съм сигурен, че ще успея да променя нещо. Но си спомням думите на сенатор Робърт Ф. Кенеди от 1966 г. за борбата срещу апартейда в Южна Африка: „Всеки път, когато човек застане в защита на идеал, направи нещо, за да подобри живота на другите или се изправи срещу несправедливостта, той изпраща една малка вълна на надежда.“

А когато тези вълни се съберат, те могат да се превърнат в приливна вълна.

И както написа Нобеловият лауреат Сиймъс Хийни, понякога „дългоочакваната приливна вълна на справедливостта може да се надигне, и надеждата и историята да се римуват.“

Ще направя всичко по силите си това време да настъпи.

Източник: OFFNews.bg