Автор Гидеон Рахман, Файненшъл Таймс

Официалното име на военната кампания на САЩ в Иран е "Операция Епична ярост". Неофициалното име трябваше да бъде "Отчаяно търсене на Делси".

Решението на Доналд Тръмп да влезе във война с Иран беше силно повлияно от военния му успех във Венецуела в началото на януари. Американският президент, който дойде на власт с обещанието да сложи край на войните, явно бе опиянен от това, което той нарече "зашеметяваща, ефективна и мощна демонстрация" на военна сила. Той също така беше явно доволен от перспективата да получи достъп до петрола на Венецуела.

Само няколко седмици по-късно САЩ, действайки съвместно с Израел, предприеха действия за сваляне на правителството на Иран. Тръмп видя ролята, която беше изиграл в избора на нов лидер за Венецуела, като модел за Иран. Той каза пред Axios: "Трябва да се включа в назначаването, както с Делси (Родригес) във Венецуела."

Тази надежда беше разбита, поне засега, от обявяването, че новият върховен лидер на Иран ще бъде Моджтаба Хаменей, синът на доскорошния лидер Али Хаменей, който беше убит в началото на войната.

Израелците вероятно ще се опитат да убият Хаменей младши. Но дори и да успеят, вече е ясно, че бъдещото ръководство на Иран е малко вероятно да бъде определено от Тръмп.

САЩ явно са били в контакт с Родригес преди да започнат операцията във Венецуела и да арестуват президента Николас Мадуро. Тъй като Родригес вече беше вицепрезидент на Венецуела, назначаването й за нов лидер на страната беше относително лесно. Но Вашингтон нямаше готов наследник в Иран, който да поеме поста на по-възрастния Хаменей; досега Белият дом не проявяваше особен ентусиазъм към лидерските амбиции на Реза Пахлави, изгнания син на бившия шах. В трагикомичен стил Тръмп разкри, че: "Повечето от хората, които имахме предвид, са мъртви."

Със сигурност е възможно някъде близо до върха на иранската система да има прагматик, който би бил готов да поеме ролята на Родригес - в замяна на мир и лична изгода. Но няма ясен път за такъв човек да измести новия върховен лидер на Иран и след това да се задържи на власт.

Неуспехът да се постави на власт лидер, приятелски настроен към САЩ, прави невъзможно да се следва венецуелският модел в Иран. Тази стратегия е наречена "промяна на режима, а не смяна на режима" от Джереми Шапиро от Европейския съвет за външни отношения.

Политиката за промяна на режима е насочена към поставянето на лидер, който ще изпълнява волята на Америка. Но там интервенцията спира. Няма реални усилия за промяна на основната политическа система.

Тази стратегия не обръща особено внимание на стремежите на продемократичните сили в Иран и Венецуела. Но от гледна точка на Тръмп тя има очевидни предимства. Смяната на режима обещава на САЩ незабавни геополитически и бизнес ползи, като в същото време спестява на Америка да се ангажира с хаотичната и често безсмислена задача по изграждането на нация.

Досега стратегията за смяна на режима работи добре за Тръмп във Венецуела. Тази страна почти буквално за една нощ премина от близък съюзник на Русия, Китай и Иран към клиентска държава на САЩ. Дъг Бъргъм, министърът на вътрешните работи на САЩ, наскоро посети Венецуела с група американски бизнес лидери с цел да сключи сделки за енергия и важни минерали. Той беше сърдечно посрещнат от Родригес, докато бившият й шеф, Мадуро, гние в затвора в Америка.

Но военната интервенция на САЩ в Иран вече се отклони драстично от модела на Венецуела. Залавянето на Мадуро приключи за няколко часа. Атаката срещу Иран продължава вече повече от седмица - Тръмп говори за кампания от четири до пет седмици и обмисля разполагането на сухопътни сили.

За разлика от Венецуела, войната с Иран също бързо придоби регионален характер - повече от дузина страни бяха ударени с ракети или станаха мишени на ракети през първата седмица на конфликта. Тръмп искаше да овладее бързо ситуацията, като намери "велик и приемлив" лидер за Иран. Но тези надежди вече са разбити.

Икономическите последствия от войната с Иран също бяха незабавни и драматични - световната цена на петрола скочи след ефективното затваряне на Ормузкия проток. Продължителното покачване на цените на бензина и сривът на пазарите биха увеличили постепенно вътрешнополитическия натиск върху Белия дом. С наближаването на междинните избори - и напрежението в коалицията на Тръмп "MAGA" - президентът може да не понесе дълго икономическия спад, предизвикан от Иран.

Ако Тръмп се изправи пред избора между по-нататъшно ескалиране или търсене на бърз изход, неговият характер и политически интереси сочат, че ще се опита да намали загубите си. Това може да е по-лесно за този президент, отколкото за всичките му по-конвенционални предшественици. Тръмп има почти уникалната способност да обявява победа, дори когато е загубил. (Помислете за президентските избори през 2020 г.)

Но просто да обявиш победа в Иран и да си тръгнеш може да не е толкова лесно. В региона има около 40 000 американски войници, както и военни бази, икономически активи и уязвими съюзници. Тръмп успя да започне тази война в момент, избран от него. Може би няма да успее да я приключи при същите условия. Операция "Епична ярост" рискува да се превърне в епичен провал.

Източник Дир.бг