Новото десетилетие за Европейския съюз започва със серия предизвикателства, сред които Брекзит, борбата с климатичните промени, с растящия евроскептицизъм, отношенията със САЩ, Русия и Китай, желанията за реформи на съюза, изразявани от президента на Франция Еманюел Макрон и вътрешните противоборства с Полша и Унгария.

Дипломатът и експерт по международни отношения проф. Здравко Попов, който е президент на Института за публична политика, заяви пред БНР, че е трудно да се прогнозира как Брекзит ще промени ЕС.

"Със сигурност Евросъюзът ще се промени - Англия е един от стожерите на ЕС и на европейската цивилизация. Франция, Германия, Великобритания олицетворяват европейския Запад и в този смисъл излизането на Великобритания безспорно няма как да не създаде определен тип криза. Това е своеобразно разстройство в конструкцията на проекта, макар че Англия не е сред учредителите на ЕС", подчерта проф. Попов и допълни, че европейският проект се нуждае от радикални реформи.

Според него при всички случаи новата Европейска комисия ще направи всичко възможно да смекчи силовите полета на конфронтации и разминавания във вижданията за бъдещето на Европа.

"Но от друга страна не съм сигурен, че без някакви съществени и по-радикални реформи може да бъде удържано това състояние на ЕС във вида, който ние в момента наблюдаваме. Полша например - там има ясен симптом за това, че Полша и през нея и духът на новите източноевропейски демокрации - част от европейския проект, търсят по някакъв начин една собствена идентичност, различна обаче от начина, по който се развива западната част на ЕС", коментира проф. Здравко Попов.

"Ако е очевидно, че всички споделят общите ценности, това не е точно така по отношение на споделени интереси. Интересите все още се базират на териториална идентичност, на национален суверенитет и на национална самостоятелност", отбеляза експертът.

Запитан във връзка с ролята на ЕС като глобален актьор, Попов изтъкна, че Общността първо трябва да я изработи тази роля, защото в момента не я притежава - участва в глобални разговори, но не като ЕС, а чрез Франция, Германия, Великобритания, Италия. /news.bg