Поредицата атаки на Доналд Тръмп срещу Европейския съюз принуждава неговите лидери да се изправят пред немислимото: бъдеще, в което Америка вече не е основният им гарант за сигурност и Европа трябва да организира собствената си отбрана много по-рано, отколкото някой си е представял, пише "Политико".

В очакване на намалена американска роля, лидерите на ЕС вече изпробват водения от Европа ред за сигурност. Много от най-важните решения относно Украйна се изработват в рамките на "коалиция на желаещите", водена от Великобритания и Франция, която включва и Германия.

Междувременно, европейските политици проучват по-задълбочена координация чрез водените от Обединеното кралство Съвместни експедиционни сили или чрез настояване за по-силен "европейски стълб" в рамките на НАТО - идея, отдавна подкрепяна от Париж, която вече набира популярност и в Берлин.

Високопоставен служител по отбраната от средно голяма европейска държава заяви, че разговорите за гаранциите за сигурност за Украйна с американски представители са станали "неловки". По-важното е, че са се развили и дискусиите относно Член 5 - клаузата в договора на НАТО, която изисква от съюзниците да се защитават взаимно, ако някой бъде нападнат, допълни той.

"Несигурността" относно това как САЩ биха се държали в случай на нападение срещу държава на първа линия "е просто твърде висока", подчерта служителят.

Отворен въпрос

Други настоящи и бивши служители по сигурността отбелязаха, че ключовият въпрос вече не е дали Европа ще поеме основната отговорност за своята отбрана и сигурност, а кога.

Отсъствието на държавния секретар на САЩ Марко Рубио на неотдавнашна среща на външните министри на НАТО - нещо, което се е случвало само няколко пъти в историята на Алианса - предизвика безпокойство сред служителите на ЕС и бившите служители на НАТО. То прерасна в тревога, след като неговият заместник Кристофър Ландау смъмри страните от ЕС, че дават приоритет на собствените си отбранителни индустрии, вместо да продължат да купуват от САЩ.

Усилията за създаване на нови форуми, независими от Вашингтон, получиха нов тласък миналата седмица с публикуването на Националната стратегия за сигурност на администрацията на Тръмп.

"Дните, в които Съединените щати поддържаха целия световен ред като Атлас, отминаха", се посочва в документа. "Богатите, развити нации трябва да поемат основната отговорност за своите региони".

В Европа масовата миграция "трансформира континента и създава конфликти", пише още в стратегията.

"Ако настоящите тенденции продължат, континентът ще бъде неузнаваем след 20 години или по-малко. Поради това е далеч от очевидно дали някои европейски страни ще имат достатъчно силни икономики и армии, за да останат надеждни съюзници".

Ако съюзниците от НАТО станат в по-голямата си част неевропейски, "е отворен въпросът дали те ще гледат на мястото си в света или на съюза си със Съединените щати по същия начин, както тези, които са подписали хартата на НАТО", допълва се в документа.

В понеделник Тръмп подчерта идеята, че Европа, подложена на "масова миграция", е "разпадаща се" и безцелна. "Слабите" лидери на блока просто "не знаят какво да правят", заяви той.

"Хората, които идват, имат съвсем различна идеология", добави президентът. "Те ще бъдат много по-слаби и ще бъдат много различни".

Нов европейски ред

Предвид безмилостните атаки от администрацията на Тръмп, Европейският съюз тихомълком работи по установяването на нови гаранции за сигурност, в случай че тази на НАТО се окаже ненадеждна.

"Въпросът е дали трябва да имаме някакви допълнителни гаранции за сигурност и институционални договорености, за да сме готови - в случай че член 5 внезапно не бъде приложен", заяви еврокомисарят по отбраната и бивш литовски премиер Андрюс Кубилюс в края на ноември. Въпреки това, "винаги трябва да разчитаме на член 5", добави той.

Едно правно основание за подобна гаранция може да се намери в клаузата за обща отбрана на ЕС, член 42.7, която се роди след войната в Косово в края на 90-те години на миналия век, когато тогавашните френски и британски лидери Жак Ширак и Тони Блеър съвместно настояваха Европа да поеме отбраната в свои ръце.

Кубилюс добави, че иска да използва следващата година, за да доразвие разпоредбите в клаузата, за да посочи какви действия ще предприемат държавите, за да се защитават взаимно.

Той посочи неотдавнашните изказвания на посланика на САЩ в НАТО Матю Уитакър, в които се предлага Германия да поеме най-важния военен пост в НАТО от американец. Коментарът "е сигнал, че всъщност американците ни молят да се погрижим за европейската отбрана".

Краят на една епоха

С предупрежденията на европейските военни началници и разузнавателни агенции, че атака от Русия може да настъпи още през 2028 г., традиционните европейски нагласи към отбраната - и зависимостта от Съединените щати - бързо се променят.

Доскоро Германия беше непоколебима в подкрепата си за НАТО, ръководено от САЩ. Под ръководството на канцлера Фридрих Мерц обаче, в момента Берлин води разговори с Париж за това как френското ядрено възпиране може да допринесе за сигурността на Европа.

В същото време Мерц показа нарастваща готовност да се различава от Вашингтон по въпроса за Украйна и архитектурата на сигурността на Европа. Части от Националната стратегия за сигурност на администрацията на Тръмп са "неприемливи", заяви консервативният лидер вчера.

Документът потвърди мнението на Мерц, че "ние в Европа и следователно в Германия трябва да станем много по-независими от Съединените щати в политиката за сигурност".

Промяната отразява променящата се динамика в германския елит за сигурност. Родерих Кизеветер - бивш офицер от генералния щаб на германската армия и консервативен депутат в Бундестага, нарече стратегията за сигурност на Тръмп "шамар в лицето".

"Всеки, който пише за партньори по този начин, няма да ги защити, когато наистина е важно", категоричен бе той. "Какво означава това? Епохата на "гаранциите за сигурност" е приключила".

Пропуски във възможностите

Предизвикателството пред Европа е как да премине от реторика към действие. Залозите са огромни - не на последно място, защото приемането на континентална отбрана би довело до големи компромиси по отношение на разходите за социални помощи, което от своя страна би могло да свали правителствата.

Друга пречка е институционалната. Като се има предвид, че Съединените щати са най-големият партньор в НАТО, Алиансът не е място, където съюзниците могат да планират каквото и да е постамериканско бъдеще. "Това би обезсмислило самата цел на НАТО", обясни висш дипломат от военния съюз.

Вътре в Алианса няма планиране за непредвидени ситуации за НАТО без САЩ, твърдят трима дипломати от НАТО. Те интерпретират сигналите от Вашингтон не като прелюдия към оттеглянето на САЩ от Алианса, а като мощен зов за събуждане за Европа, тъй като Вашингтон се пренасочва към Арктика и Индо-Тихоокеанския регион.

"Съединените щати и съюзниците от НАТО приемат много сериозно ангажиментите ни по член 5", заяви миналата седмица посланикът на САЩ Уитакър. "Член 5 е безкомпромисен".

"Но ние имаме очаквания, а именно европейците да поемат по-напред конвенционалната отбрана на европейския континент", допълни той.

Трета и особено трудна задача за европейците би била да възпроизведат или заменят военните капацитети, предоставяни понастоящем от САЩ.

Европейците осигуряват до 60% от капацитета в някои области, заяви Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО, която сега е сътрудник в мозъчния тръст Кралски институт за обединени служби. Но в други - като разузнаване, тежък въздушен транспорт и дълбоки удари - Съединените щати обикновено осигуряват прекомерно голям дял.

"За европейците би било много трудно да запълнят някои от тези пропуски в капацитета, със сигурност в рамките на година или две", посочи Лунгеску.

Някои служители отбелязаха факта, че дори ако администрацията на Тръмп иска да напусне НАТО, Конгресът на САЩ може да ѝ попречи. Всъщност, законодателството за отбрана на САЩ, насрочено за гласуване още тази седмица, би поставило нови ограничения за намаляване на броя на войските в Европа, което е двупартиен укор срещу стратегията на администрацията на Тръмп.

За много европейци посланието е ясно. Администрацията на Тръмп е изложила позицията си. Повече от всякога Европа слуша - и предприема действия.