Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН -ECRI) към Съвета на Европа обръща внимание в доклада си за Република Северна Македония на случаите на насилие срещу македонците с българско самосъзнание и използвания срещу тях език на омраза.

Случаи на насилие срещу лица и организации на граждани на Северна Македония, които се самоопределят като българи, са възниквали неколкократно. В същото време властите дават ход на отписване/закриване на някои съществуващи български културни сдружения, се обобщава в доклада.

Комисията посочва, че според лица, с които е разговаряла, езикът на омразата срещу българите е често срещано явление в Република Северна Македония.

Типичен използван антибългарски стереотип е етикетирането на всички българи като „фашисти“. Друга широко разпространена обида е насочена към българките, представяйки ги като „евтини проститутки”, се посочва в доклада.

Припомня се случай на език на омразата на футболен мач на националните отбори на Северна Македония и България на 26 септември 2022 г. в Скопие.

Антибългарските прояви на насилие напоследък будят сериозна тревога, посочва Комисията в доклада си и припомня случая на палеж на Българския културен център в Битоля „Иван Михайлов“ на 4 юни 2022 година.

Също така отбелязва, че през октомври 2022 година откриването на Българския културен клуб в Охрид „Цар Борис III“ е трябвало да се проведе с полицейско присъствие заради протести, а след това е имало две нападения срещу клуба, при второто и стрелба с огнестрелно оръжие, докато в сградата е имало гости.

Комисията обръща внимание и на случая, при който през януари 2023 година бе пребит секретарят на Българския културен клуб „Цар Борис III“.

В това отношение ЕКРН не може да не забележи възникващ модел, който поражда сериозна загриженост и налага спешни и ефективни действия от страна на властите, не само чрез осъждане на прибягването до език на омразата и насилие и изправяне на извършителите на престъпления от омраза пред съда, но и чрез системно и последователно противодействие на антибългарския публичен дискурс, за да се спре и обърне тази тревожна тенденция, се посочва в доклада.

ЕКРН посочва, че е наясно с обществените полемики по отношение на използването на името на историческа личност като Иван Михайлов и неговите политически идеи. Според Комисията и кръщаването на Българския културен клуб в Охрид на името на цар Борис III е „също толкова спорно и провокативно, особено като се има предвид българската роля в окупацията на страната по време на Втората световна война“.

ЕКРН отбелязва със загриженост, че през март 2023 г. властите в Северна Македония отхвърлиха искането на Българския културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид да запази името си, а регистрацията на Българския културен клуб "Иван Михайлов" в Битоля бе заличена.

Комисията препоръчва на властите в Република Северна Македония да продължат да заемат категорична обществена позиция, като осъждат всички форми на насилие срещу лица, които се самоопределят като етнически българи или срещу техните организации, както и да гарантират, че властите на местно ниво правят същото, се посочва в доклада.

Отбелязва се също така, че “властите трябва да се въздържат от анулиране на регистрацията или разпускане на сдружения на лица, самоопределящи се като българи в Северна Македония, ако те не подбуждат, насърчават, разпространяват или оправдават насилие, омраза или дискриминация”, предаде БТА.

Ако е необходимо, да се потърси експертно становище на Съвета на Европа относно ревизирания Закон за сдруженията и фондациите и да се преразгледат съответните разпоредби, се посочва в доклада.