Я да видим сега кой е най-силният аргумент за членството на България в Европейския съюз:

Еврофондовете? Ами не точно. Европарите помагат, но в кошара не вкарват. И не могат изцяло да заместят нуждата от привличане на частни инвестиции за икономиката.

"Цивилизационният избор"? Стига, бе! Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, като не искат да влизат в ЕС, да не би да са по-малко част от европейската цивилизация?

В действителност най-същественият позитив от принадлежността ни към Евросъюза би следвало да бъде възможността да влияем върху останалия свят по начин, по който не бихме могли самостоятелно, предвид мащабите ни като население, икономика и военна мощ.

Друг въпрос е доколко България успява да се възползва - и заради липсата на самочувствие на политическия ни елит да "отиграва" геополитически ходове, но и заради настоящата неспособност на ЕС да се държи като онзи първостепенен международен фактор, който се предполага да бъде.

По-рано този месец обаче се появи обнадеждаваща новина в тази посока: председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви категорично, че присъединяването на Република Северна Македония към ЕС е възможно, само ако в Скопие официално впишат българите в Конституцията на страната.

По този начин Брюксел и лично Фон дер Лайен признават, че София беше права да блокира дълго време европейския път на Скопие и да предупреждава непрестанно, че управлението в бившата югорепублика е просмукано от удбащина и титовизъм и реално погазва европейските ценности.

Е, сети се Урсула да дойде на нашия акъл! Сега, сякаш "за компенсация", лобирането в полза на РСМ се поема от "вътрешната опозиция" в ЕС в лицето на словашкия президент Петер "Пелегрини, но обратът в наша полза е явен. Брюксел удари по масата, остава и Скопие да се респектира... Защото, ако Европейската комисия не може да наложи волята си дори на държава като Северна Македония, по-добре да се самозакрие (но това е друга тема).

Като стана дума за Пелегрини, трябва да се има предвид, че близостта по не един и два въпроса между Словакия и Унгария може да е повлияла за насочването на Братислава към особено вредната за нас "промакедонска" (или по-точно, приятелска към управляващата в Скопие ВМРО-ДПМНЕ) ос между Будапеща и Белград. Зад която прозира Москва. А зад нея прозира Пекин.

От известно време е видно, че Унгария на Орбан, в стремежа си да се противопоставя на някои брюкселски безумия, се е увлякла дотам, че да прокарва външни за Европа интереси. Нищо чудно и Словакия на Фицо (и Пелегрини) да попада в този капан.

Защото подкрепата на македонизма си е опит за дестабилизация на ЕС - но не чрез саботиране на европейската интеграция на Скопие, а напротив, чрез прибързано вкарване на белградско-московско-пекински "троянски кон" (РСМ не от вчера се е "разтворила" за китайските заробващи инвестиции).

Що се отнася до самата Северна Македония, управляващите там тези дни извоюваха ключова победа на местните избори. Това предполагаше втвърдяване на позицията спрямо Брюксел, но като че ли сигналите са по-скоро за "достойно отстъпление". Изявлението на Християн Мицкоски, че се надява вписването на българите в Конституцията да бъде последното искане към РСМ, сякаш подсказва, че в Скопие са на път да "клекнат". Но все пак, нищо не е сигурно, докато не се случи...

Режимът в Скопие, който към момента може да се характеризира като "без (Никола) Груевски - по груевски", е натрупал достатъчно грехове и към България, и към ЕС.

Към България, защото антибългаризмът отдавна се е превърнал в стандарт за режима. И към ЕС, защото това, в комбинация с мераци за еврочленство, си е директна подигравка с европейските ценности (последното, колкото и да е мъгляво понятие по принцип, категорично включва правото на самоопределение и изключва дискриминацията и репресиите по този признак).

А иронията е, че не един и двама последователи на тази антибългарска линия се оказват кандидати или дори притежатели на български паспорт - на база деклариран български произход. Включително, роднини на премиера Мицкоски.

А, и да не забравяме, че македонизмът се е оказва плъзнал дори извън границите на РСМ и стигнал до Албания, например (наскоро се оказа, че албанският политик Бесник Хасани е кандидатствал за българско гражданство, докато членува в македонистка партия и оглавява македонистко НПО).

България от години алармира за проблемите в РСМ, които спъват нейната европейска перспектива.

Дълго време ние изглеждахме лошите в очите на Европа, даже трябваше да направим огромен компромис с вдигането на ветото, но най-накрая през октомври 2025 година получихме признание от Европейската комисия, че сме били прави. Дано и краят на тази сага да е щастлив за нашите сънародници във Вардарско...