В социалните среди на Ню Йорк Петер Зихел е известен като "еврейският Джеймс Бонд": бежанец от нацистка Германия, чиято благодарност към американските домакини е толкова голяма, че той се записва доброволно в армията и става първият началник на резидентура на ЦРУ в Берлин едва на двадесет и няколко години, подавайки ранни предупреждения за съветска дейност, на които се приписва началото на Студената война, пише "Гардиън".

Подобно на агент 007, Зихел е ценител на хубавото питие и след като напуска американската служба за външно разузнаване, именно той за кратко превръща сладкото немско бяло вино Blue Nun в едно от най-продаваните вина в света.

Филм, пуснат в кината във Великобритания година след смъртта му на 102-годишна възраст, показва Зихел като нещо по-близко до еврейския Джейсън Борн - бивш агент, който все повече се разочарова от намесата на ЦРУ и се превръща в остър критик отвъд гроба на външната политика на САЩ, особено в Иран.

В документалния филм "Последният шпионин" на американско-германската режисьорка Катарина Ото-Бернщайн, Зихел открито критикува американските правителства от миналото за това, че са действали против съветите на разузнавателната си общност да свалят демократично избрани лидери в Гватемала, Индонезия, Конго и особено Иран.

През 1953 г. социалистическият премиер на Иран Мохамед Мосадек е свален от власт след държавен преврат, организиран от британската MI6 и ЦРУ, за да се защитят британските петролни интереси от национализация. Превратът засилва управлението на шаха на Иран Мохамед Реза Пахлави, докато той не бива свален от власт от иранската революция през 1979 г.

"Ако не се бяхме отървали от Мосадък, Иран днес щеше да бъде добър член на семейството на народите, социалистическа демократична страна", казва Зихел в документалния филм. Засилването на авторитарното управление на шаха предизвика революция и косвено причини пристигането на мулите, посочва той. Мулите са ислямската теокрация, която Доналд Тръмп определи като "зла" и се опита да премахне в настоящата война с републиката.

Въпреки че Зихел не е първият агент на ЦРУ, който критикува поведението на бившия си работодател - през 2023 г. агенцията призна за първи път, че намесата ѝ в Иран е била "недемократична". Американският историк Стивън Кинзър твърди, че е рядкост оперативните служители да бъдат толкова ясновидски в проследяването на последствията от собствените си действия.

"Не мисля, че някога е имало филм, в който бивш служител на ЦРУ толкова задълбочено да разкрива какво е правил, какво е видял и да го анализира по начин, който е дълбоко критичен, но също така задълбочен и изтънчен", подчерта Кинзър, автор на "Overthrow: America"s Century of Regime Change from Hawaii to Iraq". "Той твърди, че всъщност сме пропилели много животи и сме засилили конфликтите по света, вместо да се опитваме да ги разрешим", добави той.

"Не обмисляме докрай, че действие, което предприемаме днес, може в дългосрочен план да е против наш интерес", казва Зихел във филма, който се прожектира в избрани кина във Великобритания и на стрийминг платформи като Amazon Prime Video и Apple TV от 24 април.

Роден през 1922 г. в Майнц, в заможно семейство на търговци на вино, сред чиито клиенти е и хотел "Риц" в Париж, ранното детство на Зихел включва престой в държавно училище в Бъкингамшир. Но след въвеждането на расовите закони в Нюрнберг през 1935 г. семейство Зихел бягат първо в Бордо, а след това в Ню Йорк, където младият мъж се записва доброволно в американската армия в деня след японската бомбардировка на Пърл Харбър.

Езиковите умения и приветливото му поведение привличат вниманието на Службата за стратегически услуги (OSS), организацията-предшественик на ЦРУ, и той е вербуван да извлича разузнавателна информация от германски военнопленници. Дори тогава твърдата вяра в ценността на внимателно събраната информация пред директните действия го поставя на конфронтационен курс с военните. "Той е смятан за герой, но беше лош генерал", казва Зихел за Джордж С. Патън, често приветстван като един от най-блестящите американски генерали от Втората световна война. "Той беше много глупав човек."

След победата на съюзниците над нацистка Германия, директорът на OSS, Алън Дълес, моли 23-годишното "дете чудо" да остане в Берлин и да ръководи дейностите на разузнавателната агенция в окупираната от САЩ територия. Зихел поема работата с ключови информатори и разгръща шпионска мрежа в източната зона, прониквайки в централата на КГБ в Карлсхорст с капан - жена, която има афера с шофьора на шефа на КГБ и успява да вербува двама членове на Централния комитет на СЕП (Партията на социалистическото единство) и DWK (Германската икономическа комисия) като американски агенти.

След като е преместен обратно във Вашингтон през 1954 г., за да оглави германския и източноевропейски отдел на ЦРУ, той участва в пропагандни дейности на САЩ, като например създаването на Радио "Свободна Европа", и ръководи "Операция Злато" - прокопаването на 450-метров тунел от Западен до Източен Берлин за подслушване на контролирани от Съветския съюз подземни телефонни кабели.

В началото той лобира пред правителството на САЩ да пренасочи вниманието си към Съветския съюз. "Той осъзна, че Съветите се приближават, преди Джордж Кенън да напише дългата си телеграма, така че по някакъв начин той отекна в Студената война", зяяви Ото-Бернщайн. "Но той беше и първият, който осъзна, че руснаците нямат намерение да маршируват на запад."

Макар и лоялен към Дълес, Зихел става подозрителен към пламенния антикомунизъм на брат си Джон Фостър Дълес, държавен секретар на САЩ при Айзенхауер от 1953 г., когото той определя като "мразен" в разузнавателната общност.

Под ръководството на братя Дълес ЦРУ се трансформира от агенция, която събира разузнавателна информация, в такава, която също така действа въз основа на нея, а безразсъдният характер на някои от операциите ѝ изненада Зихел. Според неговите показания "невероятен" брой американски оперативни работници са загубили живота си, когато са спуснати по въздух в Полша, Украйна и Албания, за да създадат мрежи за съпротива, само за да бъдат бързо елиминирани от Съветите.

"Хората на високо ниво имат представа каква трябва да бъде картината и ако разузнавателните данни не съвпадат, те не им вярват", отбелязва Зихел в "Последният шпионин".

Според него, това е начин на мислене, който е накарал САЩ да гледат на всеки националистически лидер, избран по света, който се е противопоставил на американската хегемония, като на съветска марионетка в очакване и е оправдавал предприемането на тайни действия за сваляне на лидери като Мосадек в Иран, Хакобо Арбенс в Гватемала, Патрис Лумумба в Конго и Сукарно в Индонезия.

Зихел участва в някои от тези операции, като изпраща жена агент, преоблечена като стюардеса, да вземе проба от изпражнения, след като Сукарно е посетил тоалетна на борда, за да разследва слух, че националистическият индонезийски президент страда от лошо здраве.

Но в ЦРУ роденият в Германия шеф на разузнаването вече е гласовит критик, което води до разследването му от ФБР по подозрение, че таи комунистически симпатии в края на 50-те години. Разочарован, той се пенсионира от разузнавателната агенция през 1960 г. и поема семейния си винен бизнес, който управлява от Ню Йорк.

Феноменалният търговски успех на неговата марка сладко на вкус вино liebfraumilch, наречено Blue Nun, за да бъде по-лесно произносимо за клиентите в САЩ и Великобритания, означава, че Зихел не е поглеждал назад към кариерата си с горчивина, когато е починал през февруари 2025 г.

"Зихел обяснява манталитета, който е разделял света между добро и зло, и оплаква неспособността ни да разберем какъвто и да е нюанс", каза историкът Кинцер. "Реакцията на оспорванията срещу американското върховенство е по-скоро яростни атаки, отколкото обмислена политика, опитваща се да смекчи различията. Това е импулс, който е силен и днес и може би става още по-силен напоследък."