Ситуацията в Ормузкия проток е най-критичната точка за глобалните енергийни доставки и ескалира рязко. Според източници от американското разузнаване, цитирани от CNN, Техеран е започнал операции по миниране на водния път, през който преминава близо една пета от световния суров петрол. Протокът е практически блокиран от края на февруари, когато започна съвместната американо-израелска операция срещу Иран.

„Долината на смъртта“: Тактиката на Техеран. Източници на CNN описват водите на протока като „Долина на смъртта“ поради високия риск за всеки плавателен съд. Към момента минирането не е мащабно, като се съобщава за десетки поставени взривни устройства.

Тактиката на Иран включва:

Малки плавателни съдове: Използват се труднозабележими лодки и кораби, които разполагат по няколко мини едновременно.

Хибридна заплаха: Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) координира лодки-камикадзе, заредени с експлозиви, и брегови ракетни батареи.

Иранските власти вече предупредиха, че всеки опит за преминаване през канала ще бъде считан за враждебен акт .Реакцията на Вашингтон: „Невиждани последици“. Президентът на САЩ Доналд Тръмп реагира остро на действията на Техеран, като постави ултиматум за незабавното премахване на мините. В пост в социалните мрежи, цитиран от Associated Press и Reuters, Тръмп потвърди, че американските сили вече са предприели ответни мерки.

„САЩ унищожиха напълно десет ирански съда за полагане на мини. Ще има още“, заяви американският лидер, предупреждавайки за военни последици на „невиждано досега ниво“.

 Сътресение за световните пазари.

Тъй като това е основният маршрут за износ на петрол от Персийския залив, всяко забавяне на трафика води до:

Скок в цените на горивата в световен мащаб.

Затруднения в логистиката на втечнен природен газ (LNG).

Повишаване на застрахователните премии за корабоплаването в региона.

Защо това е важно: Ормузкият проток е „гърлото“ на световната енергетика. Конфликтът там престава да бъде регионален и се превръща в пряка заплаха за глобалната икономическа стабилност.

Американските сили във вторник потопиха няколко ирански кораба, включително 16 минни заградители, близо до Ормузкия проток на фона на съобщения, че Техеран се опитва да минира водния път, критичен за световните енергийни доставки, съобщи Централното командване на армията на САЩ.

Публикацията на CENTCOM последва друга на президента Доналд Тръмп, в която се казва, че ако Иран е поставил мини в пролива, "искаме те да бъдат премахнати НЕЗАБАВНО!".

Източници на Си Ен Ен твърдят, че Иран е започнал да прави тъкмо това близо до най-важната точка в световната енергетика. Процесът не е напреднал, като поставените мини са няколко десетки, но Иран все още притежава 80 до 90% от малките си лодки и минни заградители според един от събеседниците на телевизията. Това означава, че иранските сили могат да положат стотици мини в протока.

Разрастващата се война в Иран скова движението на танкери през Ормузкия проток, а цените на петрола отбелязаха резки колебания. Всичко това извади на преден план важната роля, която тесният морски коридор играе за световните енергийни доставки.

Ормузкият проток е тясното устие на Персийския залив, през което преминава около една пета от световния петрол. Танкерите, плаващи през протока, който на север опира бреговете на Иран, превозват газ и петрол от целия Близък изток към останалата част на света.

Всяко нарушение на трафика през Ормузкия проток се отразява сериозно на търговията с петрол. В понеделник смущенията в корабоплаването станаха причина за рязко поскъпване на черното злато, но само за кратко, защото цените почти веднага тръгнаха надолу след като президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че войната може би е към края си.

"Степента на залога не бива да се преувеличава", каза Хакан Кая, портфолио мениджър в компанията за управление на инвестиции "Нойбергер Берман". По думите му компаниите могат да понесат частично забавяне на доставките от порядъка на седмица – две. Но пълно или почти пълно затваряне, което продължи месец или повече, ще тласне цената на суровия петрол "към доста сериозни трицифрени стойности", а цените на доставките на природния газ за Европа "ще се изравнят или надвишат тези от 2022 г."

Ормузкият проток е воден път с извита форма, като в най-тясната си част е широк около 33 км. Той свързва Персийския залив с Оманския. Оттам корабите продължават към останалата част от света. Макар и част от водите на протока да се падат териториални води на Иран и Оман, той се разглежда като международен морски коридор, по който всички кораби са свободни да преминават.

На брега на протока са разположени и Обединените арабски емирства, дом на осеяния с небостъргачи Дубай.

В исторически план Ормузкият проток винаги е бил важен за търговията. Някога оттам са преминавали керамика, слонова кост, коприна и платове от Китай. В по-ново време той е маршрут за супертанкерите, превозващи нефт и газ от Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, Катар, Бахрейн, ОАЕ и Иран. В огромната си част тези товари са предназначени за Азия, включително за единствения останал клиент на Техеран Китай.

Макар и да съществуват тръбопроводи от Саудитска Арабия и ОАЕ, чрез които може да бъде избегнат протокът, по данни на Службата на САЩ за енергийна информация "за повечето обеми, които преминават транзитно през протока, няма друг изход от региона". 

Заплахите за този маршрут не са новост, имало ги е и в миналото и тогава също са водили до поскъпване на енергийните източници. Такъв бе случаят по време на израелско-иранската война през юни миналата година.

При сегашното изостряне на напрежението Иран атакува няколко кораба в Ормузкия проток и заплаши всеки плавателен съд, който опита да премине през него, с което фактически затвори протока за преминаване, но въздържайки се да обяви официално, в прав текст, че го затваря.

Тръмп заплаши в социалните мрежи, че САЩ ще ожесточат нападенията си срещу Иран, ако Ислямската република блокира Ормузкия проток. Техеран атакува енергийна инфраструктура в целия регион, както и трафика през протока, който е жизненоважен път за търговията с петрол.

Иран затвори протока и в средата на февруари за по думите му военни учения. При предишни изблици на напрежение и конфликти в региона се е случвало Техеран до тормози корабоплаването през теснините на протока. По време на Иранско-иракската война през 80-те години всяка от двете страни се опитва да разстрои петролния сектор на другата чрез атаки срещу танкери и други плавателни съдове, като за целта използват мини, които на моменти напълно парализират трафика. В годините след това Иран многократно е заплашвал да затвори изцяло протока за корабоплаване.