Има консенсус относно това, че трябва да се променят миграционните правила в Европейския съюз, но разликите в исканията на различните политически семейства в Европарламента, както и на отделните страни, забавят това. А именно - обновяване т.нар. Дъблински регламент, който постановя въпросните правила.

Така обобщено може да се резюмира семинара в сградата на Европарламента в София на тема "Новата миграционна политика на ЕС: накъде и кога?". В него участваха българските евродепутати Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), заместник председател на комисията LIBE, и Елена Йончева (БСП/ПЕС), член на LIBE и докладчик по резолюцията за новата Агенция на ЕС в областта на убежището.

Основната разлика между различните фракции в ЕП - левите формации настояват за равномерно разпределение на бежанците във всички държави в Европейския съюз - нещо, на което се противопоставят от дясната ЕНП например.

"Дебатите никак не са леки. Такова законодателство се приема много трудно, имаме много проблеми. Не липсват разнобойни, преговорите вървят доста бавно. Не съм оптимист, че това ще се случи толкова бързо", каза Емил Радев.

Още през 2015-2016 г., когато бе пикът на бежанската вълна от Близкия Изток заради войната в Сирия, се заговори за нуждата от промени в регламента, но те така и не се осъществиха заради прекаленото политизиране на въпроса, посочи на свой ред Елена Йончева. "Опитваме се да поставим повторно въпроса за тази необходима солидарност. Без значение дали една държава е гранична или не, то така тя ще поеме еднаква отговорност." През 2020 пък ЕК са внесли промени в Дъблинския регламент, които според Йончева, намаляват именно този принцип на солидарност.

Принципите за солидарно разпределение на мигрантите, посочи тя, са от изключителна важност, особено що се касае до страни като България, намиращи се на границите на Съюза.

Проблемът са и самите срокове, защото остават едва малко повече от 2 години до изтичането на мандата на този европарламент. Затова от ПЕС, посочи Йончева, настояват всички бъдещи председатели на ЕК - Чехия, Швеция, Испания и Белгия, да седнат заедно и да направят съвместна пътна карта. 2024 година пък е реалистичният срок за приемането на тези промени.

Темата е още по-актуална в момента с оглед на безпрецедентната бежанска криза от Украйна, като към момента над 3,5 милиона украински граждани са потърсили убежище в страни от Европейския съюз. Този бежански поток обаче се управлява не по Дъблинския регламент, който постановява бежанците да оставят в първата страна на територията на ЕС, в която са били, а по директивата за убежище, приета преди 20 години, но никога неприлагана досега.

Срокът на тази директива е със срок от 1 година, като може да бъде продължена до 3 години. Всяка страна обаче преценява дали да я удължи, като украинските граждани, които вече не попадат под нея, трябва да кандидатстват за убежище по каналния ред. В момента те имат пълното право на свободно движение в рамките на общността./news.bg