Ако се вярва на официалните изявления, Америка и нейните европейски съюзници вършат великолепна работа по укрепването на бъдещата сигурност на единна и свободна Европа. На срещата на върха на НАТО в Букурещ на Украйна и Грузия беше дадено обещание за бъдещо членство на неопределена дата в бъдещето, а плановете на САЩ за ограничена система за противоракетна отбрана в Полша и Чехия бяха одобрени.

Реалността, обаче, е доста по-различна. Опитите на Джордж Буш да излъска президентското си наследство доведоха до опасна поредица от събития. Някои от членовете на НАТО от Стара Европа решиха, че Америка ги хвърля в прибързана експанзия. В Източна Европа други се опасяваха, че около Германия се оформя приятелски настроен към Русия лагер вътре в самия алианс. А жизнерадостният тон на последната среща между Буш и Путин в Сочи прикри липсата на съдържание в нея.

Истинските тревоги на Европа всъщност са от различно естество. Тя получава една четвърт от природния си газ от Русия, като се очаква това количество рязко да нарасне. Кремъл използва монопола си върху тръбопроводите между изтока и запада, за да предлага доходни двустранни газопреносни сделки, които да му позволят да се намеси в европейския енергиен бизнес. Той се осланя на приятелски настроени държави, като Германия, за да блокира опитите за либерализация на пазара и диверсификация на снабдяването.

Русия напредва и с т.нар. "Южен поток" - тръбопровод на стойност 15 милиарда долара, който ще пренася газ през Черно море и Балканите за Централна Европа. Три държави членки на ЕС - България, Унгария и Италия - вече се включиха в сделката, а Австрия демонстрира интерес към нея. Това намалява шансовете за подкрепяния от Съюза алтернативен проект, "Набуко", който и в момента е се сблъсква с липсата на газ, отчасти заради руското влияние в Кавказ, и отчасти защото политиката пречи да се използват запасите на Иран.

Перспективите за енергийната сигурност са мрачни, но ЕС може да си помогне по три начина. Първо, като настоява за нови газопроводи, които да отслабят руската хватка от изток. Това означава, че опитите за съживяване на "Набуко" трябва да продължат. Но и че трябва да се осигури политическа подкрепа за Белия поток, умело замислен малък газопровод, който цели да докара каспийски газ в Европа през Черно море, заобикаляйки неудобната Турция. Сериозните разговори за двата проекта могат да насочат умовете на хората към притеснителния руски монопол. Да не говорим, че Западът вече има достъп до двата тръбопровода - петролен и газов - от каспийския регион към Турция.

На второ място ЕС трябва да се пазари по-сериозно с Русия за природния газ, който вече купува. Населението му е три пъти по-голямо от руското, а брутният му вътрешен продукт - 13 пъти. Освен това е и руснаците са заинтересовани да подсигурят продажбата в Европа на природен газ от Централна Азия (и то предимно през собствената си територия), а не направо в Китай. Европа е и най-логичният пазар за големите нови газови находища, които Русия планира да разработва в Арктика. Зле управляваната и затънала в дългове газова индустрия на тази страна има нужда от западните познания и пари, за да се модернизира.

Европа трябва да настоява и за либерализация и по-голяма прозрачност в газовата индустрия. Един по-голям и еластичен пазар ще създаде повече трудности за опитите на Кремъл да манипулира доставките. На "Газпром" - търговската марка на кремълския газов бизнес - трябва да се позволи да инвестира в Европа, само ако спазва правилата. ЕС трябва да се отнася с руската компания със същата твърдост, която приложи към "Майкрософт", задължавайки я да публикува подробности от договорите си и да разсекрети документите на загадъчни смесени компании като "РосУкрЕнерго". Тези компании често съществуват само, за да източват доходите от износа към тайнствените си собственици.

"Газпром" трябва и да отдели транспортните и дистрибуторските си дейности и хранилищата за природен газ, за да позволи достъпа до тях на трети компании - които ЕС трябва да се погрижи да бъдат негови собствени.

Заплетената газова икономика може и да не изглежда толкова вълнуваща, колкото футуристичните технологии за противоракетна защитна. За европейското единство и сигурност, обаче, тя има по-голямо значение.

списание "Икономист"

*Публикуваме статията по БТА, заглавието е на Mediapool