Най-изгодните и бързи лостове - суспендиране на тарифите върху руския и беларуския внос или временно спиране на данъка върху въглеродно интензивния внос, се считат за политически токсични

Отговорът на Брюксел на надвисналата криза с торовете е да използва повече кравешки тор, пише "Политико".

Скокове в цените на хранителните стоки са на хоризонта на фона на безкрайната война в Иран и нарастващата цена на торовете. Планът на Европейската комисия за укрепване на доставките в Европа, който трябва да бъде публикуван днес, се фокусира върху дългосрочен регулаторен натиск за рециклиране на повече оборски тор и селскостопански отпадъци в торове.

Това не е бързото решение, на което някои се надяваха.

Фермерите "очакваха смели действия", каза евродепутатът Вероника Вреционова, която ръководи комисията по земеделие на Европейския парламент. "Пътните карти не покриват разходите. Фермерите се нуждаят от действия, а не от намерения."

Европа произвежда по-голямата част от собствените си торове с вносен природен газ. Когато Ормузкият проток беше затворен в края на февруари, цените на газа скочиха и световните пазари на торове стагнираха, което доведе до увеличаване на цените с около 70% над нивата от 2024 г.

Дългогодишната амбиция на ЕС да отбие Европа от торове на газова основа изведнъж изглеждаше далновидна, когато проливът беше затворен. Производители, фермери и търговци на дребно наблюдаваха дали Брюксел може да действа бързо в криза.

Според последните чернови, получени от "Политико", планът предлага малко, за да помогне на фермерите, борещи се с скока на цените тази есен, или да предпази купувачите от ценовата бомба със закъснител, която идва догодина.

Вместо това, Брюксел разчита на дългосрочни мерки и инструменти, чието прилагане отнема години. Това е отчасти защото най-бързите лостове - суспендиране на тарифите върху руския и беларуския внос или временно спиране на данъка на ЕС върху въглеродно интензивния внос, се считат за политически токсични за използване.

Един от най-бързите начини за подпомагане на фермерите би помогнал и на Владимир Путин: Суспендиране на тарифите и допълнителните мита върху вноса на торове от Русия и Беларус, което би послужило като ключов източник на приходи за финансиране на войната на Русия срещу Украйна. Проектите показват, че вместо това Комисията защитава тези тарифи, в сила от юни 2025 г., в самия план, като ги формулира като необходими за намаляване на стратегическата зависимост от Русия.

Другият бърз инструмент би бил да се натисне спирачката на граничния данък върху въглеродните емисии за торове, внасяни от страни с по-слаби климатични правила. Априлски проект на плана е показал, че Еврокомисията сериозно обмисля това като начин да направи вносните продукти по-евтини за земеделските производители, временно изпълнявайки основно желание на селскостопански лобита. Този ход обаче би бил голяма крачка назад от климатичните амбиции на ЕК и отдели на комисията са се намесили, за да го отменят.

Сега комисията обещава да "подобри допълнително механизма", като работи с Европейския парламент и страните членки по мерки срещу заобикалянето.

Но производителите на торове биха могли въпреки това да се възползват от друго изключение, свързано с климата: ако разширят производството си, използвайки по-чисти алтернативи, планът сигнализира, че ЕК би могла да запази някои от безплатните им разрешителни за замърсяване след 2034 г. в рамките на Системата за търговия с емисии на ЕС, въглеродният пазар на блока. Решението е отложено за отделен преглед, който се очаква през юли.

След като краткосрочните лостове бяха отменени, планът се фокусира върху регулаторен път за намаляване на зависимостта на Европа от торове, получени от изкопаеми горива, внасяни от чужбина.

Това се постига чрез предлагане на промени в няколко съществуващи правила, включително разпоредби от Директивата за нитратите. Те понастоящем позволяват на земеделските производители в региони, където замърсяването на водите е проблем, да използват азот, извлечен от оборски тор, което им позволява да прилагат повече, отколкото обикновено се допускат в рамките на ЕС. Те ще бъдат разширени, за да обхванат дигестатите, страничните продукти от производството на биогаз, които създават възобновяем газ чрез разграждане на оборски тор и други органични отпадъци.

Херберт Дорфман, влиятелен евродепутат в комисията по земеделие и развитие на селските райони, заяви, че оборският тор може да бъде част от решението, но не и единственото. "Оборският тор може да бъде принос, но никога не може да замести торовете на основата на урея и азот", казва Дорфман, италиански член на Европейска народна партия.

Евродепутатът от Зелената партия Томас Вайц от Австрия твърди, че ЕК не стига достатъчно далеч. "Още колко сигнала за събуждане са ни необходими? Продължаваме да говорим за кризи - енергийна, хранителна, геополитическа - но игнорираме първопричината: пристрастяването ни към торове на базата на изкопаеми горива", казва Уайц.

Дори и без войната в Иран, планът за действие относно торовете вероятно би изглеждал почти по същия начин.

По-голямата част от него вече е бил изготвен преди войната като отговор на Брюксел на кризата с торовете през 2022 г. и по-широкия натиск за намаляване на зависимостта на Европа от вносен газ. Войната добави няколко елемента, свързани с извънредна ситуация, включително държавна помощ за засегнатите фермери, възможността торовете да се определят като стока, свързана с кризата, и обещано допълнително финансиране към бюджета на ЕС за извънредни селскостопански дейности.

Но дори графата с число за допълнителното финансиране е празна, тъй като в плана се казва само, че сумата ще бъде "значителна". Реалното число зависи от отделен бюджетен процес, който се очаква следващия месец.

"Това, което изглежда се очертава, е план без бюджетно число, блокирани инструменти на Общата селскостопанска политика и единствената мярка, която би помогнала на земеделските производители да купуват по-евтино - забавянето на Механизъм за въглеродна корекция на границите, вече е пожертвана във вътрешна политика на Еврокомисията", казва председателят на комисията по земеделие и развитие Вреционова, която е от групата на Европейските консерватори и реформисти.

Политическата неотложност е донякъде смекчена от факта, че Брюксел разработва дългосрочен план за проблем, който все още не е засегнал полетата (или сметките за хранителни стоки на повечето европейци). Реколтата, която се сее сега, е била платена преди войната срещу Иран.

Дориана Миленкова, старши анализатор на стоки в Rabobank, заявява, че решението на ЕК да изготви структурен план, а не спешни мерки, е оправдано. Торовете за текущия сезон са осигурени преди войната. Местните производители са хеджирали цените на газа и вносът продължава да тече.

"⁠Няма криза с торовете в ЕС за този посевен сезон, тъй като по-голямата част от торовете са били доставени преди конфликта - обяснява Миленкова - Следователно Европейската комисия не предприе кризисни мерки, а продължи с плана за действие относно торовете, който вече беше в процес на разработка."

И все пак, през последните месеци ЕК рекламира плана като жизнеспособно решение. "Тази ситуация е много сериозна. Напълно съм наясно с нея и съм много обезпокоен. Този въпрос е изцяло в центъра на вниманието ми", написа комисарят по земеделие Кристоф Хансен в публикация в X миналия месец - Това, което искам да избегна на всяка цена, е фермерите да спрат да произвеждат през следващия цикъл на прибиране на реколтата."