Въглеродната цена на Европейския съюз вече слиза една стъпка по-надолу по производствената верига - от стоманата и алуминия към готовите изделия, направени от тях. Европейският парламент подкрепи разширяването на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM), с което в обсега му ще попаднат повече промишлени продукти, внасяни от държави извън ЕС.

За бизнеса това означава, че въглеродните емисии постепенно се превръщат в разход не само за производителите на стомана и алуминий, но и за компании, които внасят машини, оборудване, метални компоненти и някои потребителски стоки.

Парламентът прие позицията си с 464 гласа "за", 50 "против" и 159 въздържали се. Текстът обаче още не е окончателен - предстоят преговори с държавите членки и едва след постигане на общо споразумение ще стане ясно какъв точно ще бъде окончателният обхват.

От стоманата към продукта на рафта

Това е същинската промяна. CBAM вече действа от 1 януари 2026 г. и обхваща 6 основни категории - желязо и стомана, алуминий, цимент, торове, електроенергия и водород. Идеята е проста: ако европейският производител плаща за въглеродните емисии, които отделя, аналогичен производител извън ЕС също да носи въглеродна цена, когато продава продукцията си на европейския пазар. Проблемът е, че досега можеше да има икономически стимул стоманата или алуминият да бъдат преработени извън ЕС и в Европа да влезе вече готово изделие. Така част от въглеродната цена можеше да бъде избегната. Именно тази вратичка се затваря. Вместо да следи само дали е внесена стомана, ЕС ще следи и какво е произведено от нея. В предложението са включени изделия като метални крепежни елементи, жици, пружини, радиатори, различни промишлени компоненти и машини.

Сред потребителските стоки са и някои домакински уреди. Европейският парламент разшири допълнително обхвата спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия. Парламентарната позиция обхваща около 457 продукта, докато предложението на Комисията е за около 180 изделия.

Кои отрасли ще усетят удара

Машиностроене и промишлено оборудване

Тук ефектът може да бъде един от най-преките. Машини и оборудване, произведени извън ЕС, често съдържат големи количества стомана и алуминий. Ако конкретният продукт попадне в окончателния списък, неговият внос вече няма да се разглежда само през традиционните мита и транспортни разходи. Вносителят ще трябва да има информация за въглеродните емисии, свързани с производството. Това може да промени избора на доставчици. Производител, който използва по-чиста електроенергия и отделя по-малко въглерод при производството на стоманата и алуминия, би могъл да има по-ниска въглеродна сметка при достъпа до европейския пазар.

Автомобилна индустрия

Автомобилите като цяло не стават автоматично обект на CBAM. Засегнати са определени продукти надолу по веригата, които могат да се използват и в автомобилното производство. Това е важно за европейските производители и за техните доставчици. Автомобилната индустрия разчита на сложни международни вериги за доставки, в които метални компоненти могат да преминават през няколко държави преди да стигнат до завода. Колкото повече такива компоненти попаднат под CBAM, толкова по-голямо значение ще имат произходът на материала и въглеродният отпечатък на производството.

Строителство

Строителният сектор също не е пряко "обложен" като отраслова категория. Той обаче може да усети ефекта през цената на материалите и оборудването. Метални конструкции, компоненти, радиатори, крепежни елементи и други изделия, произведени извън ЕС, могат да поскъпнат, ако попаднат в окончателния списък на CBAM. Това означава потенциално по-високи разходи за част от строителните проекти, особено когато се използват вносни изделия с висък въглероден отпечатък.

Електротехника и производство на оборудване

Производителите на електрическо и промишлено оборудване също могат да бъдат засегнати, ако използваните или внасяните готови изделия попаднат в разширения списък. Тук ефектът няма да е еднакъв за всички компании. Ще зависи от конкретния продукт, неговия митнически код, съдържанието на стомана или алуминий и данните за вложените емисии.

Домакински уреди

Това е един от моментите, в които климатичната политика започва да се усеща по-близо до крайния потребител. Сред продуктите, посочвани в обхвата на разширението, са перални и други изделия, съдържащи значително количество стомана или алуминий. Това не означава автоматично, че всеки такъв уред ще поскъпне с размера на въглеродната такса. Крайната цена ще зависи от конкретния продукт, произхода, въглеродната интензивност на производството и това дали производителят вече е платил въглеродна цена в собствената си държава. Но въглеродът вече ще бъде още един фактор в сметката на вносителя.

Китай, Турция и други производители извън ЕС

Разширяването на CBAM е особено важно за производители от държави, в които въглеродната цена е по-ниска от европейската или изобщо липсва. Ако производството на даден метален продукт е силно зависимо от въглища, въглеродният отпечатък може да бъде значително по-висок от този на аналогичен продукт, произведен с нисковъглеродна електроенергия. При новите правила тази разлика вече може да има пряко отражение върху разхода за достъп до европейския пазар. Затова ефектът няма да бъде само върху европейските вносители. Той ще стигне и до самите производители извън ЕС, които ще имат стимул да декарбонизират производството си и да могат да доказват реалните му емисии.

Въглеродът става част от избора на доставчик

За бизнеса това може да се окаже една от най-важните последици. Досега при избора на доставчик основните въпроси обикновено са били цена, качество, срок на доставка и надеждност. Все по-често към тях ще се добавя още един: колко въглерод е вложен в продукта? Това ще има значение не само за производителите, но и за търговците и логистичните компании, които внасят стоки в ЕС. При една и съща продажна цена на продукта производителят с по-ниски емисии може да се окаже с по-нисък допълнителен въглероден разход.

Какво означава това за българския бизнес

За България промяната има значение за компании, които внасят метални изделия, машини и оборудване от държави извън ЕС. Потенциално засегнати са предприятия в машиностроенето, автомобилните компоненти, производството на метални изделия, електротехниката, строителството и търговията с промишлено оборудване. За българските производители има и друга страна. Предприятие, което произвежда в ЕС и вече работи при европейските правила за въглеродните емисии, може да се окаже в по-сходна конкурентна среда спрямо вносител на аналогичен продукт от държава с по-слаби климатични изисквания. Това е една от основните цели на механизма - европейската индустрия да не бъде поставяна в положение, при което плаща за въглерода, докато конкурентът извън ЕС не носи подобен разход.

Най-голямата промяна тепърва предстои

Разширяването не означава, че от днес всички тези продукти започват да се облагат. Европейският парламент е определил своята позиция. Сега предстоят преговори със Съвета на ЕС. Едва след тях ще бъде известен окончателният текст. Първоначалното предложение на Комисията предвижда новите правила за изделията надолу по веригата да започнат да се прилагат от 2028 г. Това дава време на компаниите да прегледат веригите си за доставки, да поискат данни за въглеродните емисии от доставчиците си извън ЕС и да преценят как евентуалното включване на конкретни продукти ще промени себестойността им