Европейският съюз (ЕС) иска да извлече милиарди евро допълнително от замразени руски активи, прехвърляйки ги в по-рискови инвестиции — чрез план, който ще увеличи помощта за Украйна, като същевременно ще избегне обвиненията в кражба на пари от Москва.

Европейската комисия (ЕК) обмисля прехвърлянето на замразени руски държавни активи, държани в Белгия, за почти 200 млрд. евро в нов, по-рисков инвестиционен фонд, който ще изплаща по-високи лихви, съобщиха за POLITICO четирима представители, запознати с процедурата.

Целта е да се генерира повече печалба, за да се подпомогне поддържането на разбитата от войната икономика на Украйна на фона на заплахите на американския президент Доналд Тръмп да спре финансирането от САЩ. Активите бяха замразени през 2022 г. в отговор на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.

Въпреки това тази мярка не би довела до пълно конфискуване на руските активи, на което се противопоставят няколко държави от ЕС, включително Германия и Италия, поради финансови и правни съображения.

Изразходвайки само лихвите и оставяйки основния капитал недокоснат, ЕС се надява да избегне обвинения в нарушаване на международното право.

Членовете на Г-7 миналата година се съгласиха да предоставят на Украйна 45 млрд. евро, генерирани от инвестиране на замразените суверенни активи.

Делът на ЕС от 18 млрд. евро от заема на Г-7 обаче ще бъде изплатен изцяло до края на годината, което повдига въпроси за това как ще продължат да се покриват финансовите нужди на Украйна през 2026 г.

Финансовите министри от 27-те страни членки на ЕС ще дадат старт на тези дискусии в четвъртък по време на неформална вечеря в Люксембург.

„Важно е да чуем от Комисията за наличните опции, особено по отношение на потенциалното използване на замразени руски активи и по-нататъшните стъпки по отношение на санкционния режим“, е написало в писмото с покана до министрите, видяно от POLITICO, ротационното полско председателство на Съвета, което организира вечерята.

Полша също така предложи новата схема на ЕС за отбранителни заеми – SAFE, да може да се използва от страните за закупуване на оръжия за Украйна.

Срещата в четвъртък ще постави началото на месеци на напрегнати дискусии, тъй като европейските столици с претоварени бюджети са все по-разкъсвани между продължаването на подкрепата за Украйна и изпълнението на вътрешните приоритети.

Решението на ЕС

Като потенциално решение представителите на ЕС обмислят прехвърлянето на активите от Euroclear в Белгия към „инструмент със специално предназначение“ под шапката на ЕС.

Основното предимство на бързото създаване на новия фонд е, че активите биха могли да бъдат насочени към по-рискови инвестиции, способни да генерират много по-висока възвръщаемост за Украйна. Представителите не са посочили точно какъв вид инвестиции биха могли да бъдат това.

Съгласно правилата си Euroclear е длъжен да инвестира активите – много от които вече са превърнати в ликвидни парични средства – в белгийската централна банка, която предлага най-ниската възвръщаемост без риск.

През 2024 г. неочакваната печалба, генерирана от такива инвестиции, възлязоха на 4 млрд. евро, които по-късно бяха насочени за обслужване на заема на Г-7 за Украйна.

Поддръжниците на новия инвестиционен фонд твърдят, че ЕС трябва да генерира повече приходи от държавните фондове на Русия, за да подкрепи Украйна в дългосрочен план на фона на продължителната патова ситуация в мирните преговори с Москва.

Друго потенциално предимство е, че това би могло да се окаже полезен щит срещу риска Унгария да наложи вето върху подновяването на санкциите и ефективно да върне парите на Русия.

Руските активи са блокирани съгласно санкционния режим на ЕС, който трябва да се подновява с единодушие на всеки шест месеца, а унгарското правителство многократно е заплашвало да използва ветото си като знак на добра воля към Кремъл.

През последните седмици Комисията е провела неформални разговори с група страни, включително Франция, Германия, Италия и Естония, за да проучи законни начини за запазване на замразените активи, ако Унгария блокира подновяването на санкциите, съобщават за POLITICO двама представители, запознати с процедурите. Работната група обаче не е измислила решение за постигане на този резултат.

Трудни бюджетни сметки

Официалните лица от ЕС търсят начини да създадат новия фонд с обикновено мнозинство, а не с единодушие, за да изключат Виктор Орбан.

Критиците на новия инструмент обаче предупреждават, че в крайна сметка данъкоплатците в ЕС ще трябва да платят компенсации за всички непродуктивни инвестиции, които бъдат направени.

ЕС търси творчески решения, тъй като централният му бюджет от 1,2 трлн. евро, който управлява всички публични разходи, е претоварен, а новият бюджет ще влезе в сила едва през 2028 г.

„Няма да е лесно да се намерят средства в рамките на настоящата МФР [многогодишна финансова рамка]“, казва дипломат от ЕС.

Голяма част от фонда на ЕС за Украйна на стойност 50 млрд. евро, който беше одобрен през 2023 г. и трябваше да продължи до края на 2027 г., вече е изразходван.

Освен икономическите ограничения, официалните лице са скептично настроени по отношение на идеята за допълнително попълване на централния бюджет на ЕС, тъй като това изисква единодушие, а Унгария вероятно ще се противопостави. /investor.bg