"Кипърският проблем" — известен още като кипърски конфликт, кипърски спор или кипърски въпрос — е сложен спор, включващ общността на кипърските гърци в южната част на Кипър и общността на кипърските турци в северната част. Остров Кипър, разположен в Средиземно море, е разделен на два основни сектора: международно признатата Република Кипър, населена предимно от кипърски гърци и Севернокипърската турска република (KKTC), която е призната само от Турция. Обединеното кралство също така запазва суверенитета си над две военни бази на острова, пише Turkish Minute.

В основата на конфликта е несъгласието между кипърските гърци и турци относно политическия статут и бъдещето на острова. Но последиците от спора се простират далеч отвъд самия остров. Силите - гаранти по споразуменията от Цюрих и Лондон — а именно Гърция и Турция и в по-малка степен Обединеното кралство — играят значителна роля в текущите преговори. Обединените нации посредничат в тези преговори за намиране на решение за обединението на острова. През последните години Европейският съюз също се включи в сложния въпрос, добавяйки още един слой към преговорния процес.

Турция претърпя значителна промяна в политиката си спрямо Кипър след неуспешните компромисни преговори в Кран Монтана, Швейцария, през 2017 г. На неформална конференция 5+1 в Женева на 27-29 април 2021 г. представители на Обединеното кралство, Турция, Гърция и Турция и общностите на кипърските гърци и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш обсъдиха потенциални решения на кипърския проблем.

Турция представи своята пътна карта пред ООН за решаване на проблема.

Генералният секретар ще предложи на Съвета за сигурност да приеме резолюция, признаваща равния международен статут и суверенното равенство на двете страни. Тази резолюция ще постави основата за отношения на сътрудничество между двете съществуващи държави. След осигуряване на равен международен статут и суверенно равенство ще започнат преговори под наблюдението на генералния секретар на ООН. Тези разговори имат за цел установяването на обвързано със срокове, ориентирано към резултати споразумение за сътрудничество, което и двете страни намират за приемливо. Темите на преговорите ще включват бъдещите отношения между двете независими държави, собствеността, сигурността, коригирането на границите и отношенията с ЕС. Турция, Гърция и Обединеното кралство ще подкрепят тези преговори. ЕС може също да участва като наблюдател, ако счете за необходимо. Като част от всяко споразумение двете държави ще се признават взаимно с подкрепата на трите държави-гаранти (Великобритания, Турция, Гърция). Всяко споразумение в резултат на тези преговори ще бъде представено за ратификация чрез отделни едновременни референдуми в двете държави.

След "Кипърската мирна операция", проведена от Турция през 1974 г., остров Кипър е разделен между гърци и турци. Поради фактическото разделяне и невъзможността да се постигне консенсус между страните, KKTC е създадена на 15 ноември 1983 г. Въпреки това, съгласно Резолюции 541 и 550 на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН), KKTC не е официално призната от друга страна, освен от Турция.

Резолюция 541 на Съвета за сигурност на ООН гласи, че "декларацията на Турската република Северен Кипър за независима държава е несъвместима с Договора от 1960 г. относно създаването на Република Кипър и Договора за гаранция от 1960 г. Следователно опитът за създаване на Севернокипърска турска република е невалиден и ще допринесе за влошаване на ситуацията в Кипър. Съответната част от Резолюция 550 на Съвета за сигурност на ООН гласи следното:

"Съветът за сигурност,

- "Сериозно загрижени относно по-нататъшните сепаратистки действия в окупираната част на Република Кипър, които са в нарушение на резолюция 541 (1983), а именно предполагаемата размяна на посланици между Турция и правно невалидната "Турска република Северен Кипър" и предвиденото провеждане на "конституционен референдум" и "избори", както и чрез други действия или заплахи за действия, насочени към по-нататъшно консолидиране на предполагаемата независима държава и разделянето на Кипър,

- "Осъжда всички сепаратистки действия, включително предполагаемата размяна на посланици между Турция и ръководството на кипърските турци, обявява ги за незаконни и невалидни и призовава за незабавното им оттегляне;

- "Повтаря призива към всички държави да не признават предполагаемата държава "Турска република Северен Кипър", създадена чрез сепаратистки актове, и ги призовава да не улесняват или по какъвто и да е начин да подпомагат гореспоменатото сепаратистко образувание;

- "Призовава всички държави да зачитат суверенитета, независимостта, териториалната цялост, единството и необвързаността на Република Кипър; ..."

Въпреки резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, досега нито една държава не е признала официално Севернокипърската турска република. Следователно може да е нереалистично да се очаква да бъдат изпълнени всички условия от пътната карта, представена от Турция на генералния секретар на ООН. По време на преговорите в Кран Монтана, Турция предложи постепенно изтегляне на своите войски и обмисли преговори за правото си на едностранна намеса, привилегия от статута й на гарант. Тези преговори обаче зависеха от постигането на компромис по други въпроси.

Кипърската гръцка страна, от друга страна, остана непреклонна по ключови преговорни въпроси като разделението на територията, правата на собственост и политическата администрация и не желаеше да направи компромис. Тази липса на гъвкавост накара Турция да приеме по-твърд подход към преговорите за Кипър след дискусиите в Кран Монтана.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели победата на втория тур на президентските избори на 28 май. Това му предостави важна възможност да се противопостави на имиджа си на авторитарен лидер, особено в САЩ и страните от ЕС. По-специално коментарите в западната преса, които предполагат, че изборите нямаше да стигнат до балотаж, ако Ердоган наистина беше диктатор, създадоха благоприятна среда за подобряване на отношенията със САЩ и ЕС.

В момента Турция е изправена пред икономическа криза и се нуждае от чуждестранни инвестиции, за да се възстанови. Инжектирането на капитал от страните от ЕС, особено Германия, зависи от съживяването на отношенията между Турция и ЕС и конкретните стъпки, предприети от правителството на Ердоган. Интересът на ЕС да добива природен газ от източното Средиземноморие, южно от Кипър и да го транспортира до страните от ЕС по най-икономичния начин е от първостепенно значение. Нерешеният въпрос с Кипър обаче възпрепятства изпълнението на мащабни проекти за проучване и транспорт на газ от компании от ЕС като Total и Eni.

Следователно възобновяването на преговорите по кипърския въпрос би ускорило реализацията на алтернативни проекти за газопроводи в източното Средиземноморие, улеснявайки проучването и транспортирането на газ от Южен Кипър до ЕС. Въпреки че правителството на Ердоган предложи пътна карта от пет точки на генералния секретар на ООН през 2021 г., то вероятно ще оттегли условието си за създаването на две суверенни държави в Кипър, за да възстанови отношенията с ЕС и да привлече инвестиции в Турция. В резултат на това преговорите по кипърския проблем може да се възобновят./news.bg