Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган ще обяви кандидатурата си за президентските избори през август, въпреки задълбочаващото се разделение във връзка с авторитарното му управление, пише АФП.

Той е вече трети мандат премиер, което е максимумът, позволен от нормите на неговата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/. И Ердоган не крие амбициите си към президентския пост.

Не се очаква ПСР да назове своя кандидат още поне две седмици, но около нейния избор има твърде малко загадки. "Вие знаете кой е той. Не ме карайте да назова името му", каза пред журналисти в неделя вицепремиерът Бюлент Арънч. Но изборите през август, когато турските гласоподаватели за първи път ще избират директно държавния глава, идват във време, което трябва да предизвика загриженост у Ердоган и турското общество. Миналата година Турция и светът видяха антиправителствени протести с непознати дотогава размери, после дойде гигантски корупционен скандал, а след това последва трагедията в мината в Сома. Ердоган все още може да разчита на сляпата подкрепа на привържениците си предимно в селските райони, но загуби значителна част от средната класа, която се притеснява, че страната се плъзга към автокрация. Твърде малко имена се спрягат като кандидати за президентския пост, включително и тези на вицепремиерите Али Бабаджан и Бесир Аталай, и на шефа на разузнаването Хакан Фидан, но всичките те са лоялни към Ердоган. Не се очаква никой да представлява сериозно предизвикателство за техния шеф, който остава извънредно популярен след 11 г. управление, по време на което сложи намордник на армията, върна исляма в обществения живот и е налице бърз икономически растеж.

Темпераментът на Ердоган като че ли е достатъчен, за да затвърди виждането, че президентският пост ще бъде нещо много повече от церемониална роля. През април Ердоган каза: "Няма да бъде президент по протокол, а ще се поти, ще тича наоколо, ще работи усилено". "Доколкото Ердоган не може формално да промени сегашното положение в президентство с активна власт, очакванията на Запада са, че той ще пренесе в президентския дворец собствения си стил на управление, облягащ се на популистка реторика вкъщи и на предизвикателен подход към партньорите в чужбина", писа в началото на юни Марк Пиери, анализатор в Карнеги Европа.

Докато сегашният президент Абдула Гюл се стремеше да бъде обединяваща фигура, точно по обратния начин може да изглежда Ердоган поради отказа му да успокои критиците си. Откакто безпрецедентни протести разтърсиха миналата година неговото управление, Ердоган потисна всеки знак на несъгласие, често погазвайки грубо гаранциите за демокрация и предизвикващ критики и вкъщи, и в чужбина. Турската средна класа се отчужди още повече поради противоречивите отсъждания, включително поставянето на ограничения пред интернет и правосъдието, както и ограниченията при продажбата на алкохол.

Обзет от сериозен корупционен скандал през декември 2013 г., отговорът на Ердоган беше да се изкара жертва на широко разпространен конспиративен заговор от едновремешния си единомишленик Фетулах Гюлен, самозаточил се в САЩ през 1999 г. теолог с голямо влияние в турските сили за сигурност и управление. Що се отнася до протестите от юни 2013 г. Ердоган с щедра ръка лепеше определения като "терористи" и "предатели" на участниците в тях.

Парадоксално, но тенденциите в поведението и управлението му съвсем малко накърниха популярността му и осигуриха на оглавяваната от него партия забележителна победа на местните избори през март. Ердоган е направил сериозни инвестиции в стратегията "приятел или враг", откакто през миналата година се състояха протестите. Той се стреми да покаже на последователите си, че е силен водач, който защитава страната от враговете й, коментира за АФП Фетхи Ачикел, политолог от Университета в Анкара. "Не очаквам от него да се откаже от тази стратегия, която се оказа успешна с резултатите в изборните урни, но накърни образа на Турция и вкъщи, и зад граница." В сцени, познати още от миналата година, преди седмица полицията жестоко смаза протестиращите хора в Истанбул и Анкара. Хиляди се бяха събрали да отбележат първата годишнина от екопротестите срещу правителствените планове за парка Гези, които се превърнаха в по-широки митинги в цялата страна против управлението на Ердоган. Говорителят на протеста Тайфун Караман каза:"Начинът, по който правителството се отнася към нас, става все повече и повече насилствен. Те вече нямат представа какво трябва да направят, за да преустановят намесата в политиката на хората в собствената им страна."

Има надежда у мнозина, че Ердоган ще използва президентския пост, за да успокои политическото напрежение и да преодолее политическото разделение. Но това едва ли ще стане. Поне така звучи оценката на Мехмет Йълмаз от в. "Хюриет": "Премиерът иска да бъде избран за президент, но той не желае хората да провеждат мирни митинги за жертвите по време на граждански протести. Той иска всички да млъкнат и да слушат само него". /БГНЕС