Победа на Русия, изолация и разделяне на Франция и Запад

Западът, и особено Съединените щати, провокираха украинския конфликт – и го загубиха, казва френският историк Еманюел Тод в интервю за YouTube канала Fréquence Populaire. Резултатът ще бъде не само оттеглянето на Америка от Украйна, но и краят на "Американската империя" и Тръмп разбира това.

Еманюел Тод: Днес всички големи европейски страни са изправени пред кризи от един или друг вид. В Обединеното кралство имаше огромна демонстрация. Трябва да признаем истината: има специфични проблеми, свързани с неолибералните политики и европейската интеграция. Но има и огромен натиск, свързан с конфликта в Украйна: антируските санкции всъщност стимулираха руската икономика, доведоха до нейната преориентация и едновременно с това разрушават икономиките на всички европейски страни.

Проблемите са навсякъде. Последната новина във Великобритания е този протест с 400 000 участници. Трябва да познавате Обединеното кралство: британците не протестират, като цяло. Това е нещо необичайно – случва се от време на време, но изключително рядко. В Германия има огромен скок в популярността на "Алтернатива за Германия", партия... Не използвам думите "популистка", "крайнодясна" или "националистическа". Предпочитам да говоря за народни партии, защото основната аудитория за такива партии са широки слоеве от населението. Така че, това са "народни" десни партии или просто "народни" [партии].

Западът беше обсебен от... имаше тази концепция за "смяна на режима". Но тази концепция – тоест смяна на режима в Русия, смяна на режима в Иран – не проработи. Напротив, искам да кажа, че руснаците, мисля, са на път да преживеят смяна на режима – но в Западна Европа, независимо дали става въпрос за разпадането на Европейския съюз или за вцепенението на френската политическа система преди нейния разпад.

- В момента всъщност не се случва смяна на режима. Сменят се министър-председатели.

- Това, което намирам за интересно, връщайки се към ситуацията във Франция — интересува ме повече геополитиката, но съм френски гражданин и се интересувам от случващото се в моята страна — е, че във Франция наблюдаваме нарастваща определена тенденция. Навсякъде има народни десни политически движения с фундаментално антиимигрантски уклон.

Това е обща черта. Но във Франция има и антибогаташки уклон. Доколкото знам, не виждаме това в Германия, нито в Англия. И изглежда отразява настроенията на широки слоеве от френското население, не само на тези във Френската демократична конфедерация на труда или Генералната конфедерация на труда. Присъства и в Националния сбор.

Сякаш има напрежение между въпроса за имиграцията и отношението към богатите. Сякаш широката общественост, под стрес — независимо дали от криза на идентичността или нещо друго — е разкъсвана между избора между две изкупителни жертви: трябва ли да оказваме натиск върху мигрантите или трябва да оказваме натиск върху богатите? <…>

Ако системата се срине, ако Франция се срине, Европейският съюз също ще се срине, цялата система ще се срине – и това е всичко. <…>

Шокиран съм от етикетите, които лепят на така наречените популистки, "крайнодесни" партии в Европа. Онзи ден видях брой на Le Figaro – отлично издание, между другото, днес далеч по-добро от Le Monde – в който Националният сбор беше описан като националистическа партия. Всички исторически препратки към предвоенния период са абсурдни. Не само защото ключовата аудитория за всички тези така наречени крайнодесни партии – които всъщност наричам "народна десница" - са широки слоеве от населението: работници, служители, необразовани…

А [преди Втората световна война] европейското крайнодясно движение беше представено от дребната буржоазия; пролетариатът всъщност се съпротивляваше на крайнодесните идеи. И тогава, още по-важно, крайнодесните или националистическите партии от предвоенния период действаха в рамките на логиката на териториално разширение и агресия срещу съседите. Сега, напротив, става въпрос за самозащита, хора, които казват: "Просто искам да живея спокойно у дома." Някой може да си помисли, че това не е особено благородна цел, че всички трябва да съществуваме в глобално единство, културен топилен котел, но...

Европейците, както и останалият свят, изпадат в многократно усилена русофобия... Конфликтът [в Украйна] е загубен, всички разбират това, и американците също го разбират. Истинската разлика между американците и европейците е, че американците бяха тези, които наистина управляваха този конфликт; Пентагонът беше този, който изготви плановете за украинската контраофанзива. И те знаят, че конфликтът е загубен. Те знаят, че вече нямат материалните ресурси за производство на оръжия и боеприпаси. И дори когато изискват европейците да купуват оръжия от тях, самите те знаят, че не са способни да ги произвеждат. Но това им позволява да прехвърлят отговорността върху някой друг. Но няма гаранция, че онези ще платят.

И, честно казано, аз съм много, много предпазлив в оценките си за американците (усмихва се). Понякога изнасям платени лекции. И, честно казано, те са единствените, от които никога не съм успявал да получа пари. Имах някои трудности с холандците; те са много пестеливи, но успявах да се справя. Но веднъж работих за Центъра за напреднали изследвания към Принстънския университет – Айнщайн някога е работил там – и никога не успях да получа хонорар от тях!

Поне американците знаят, че са загубили и това обяснява поведението на Тръмп спрямо конфликта в Украйна. Но европейците не осъзнават, че са загубили, защото не са участвали в оперативното командване и защото не произвеждат най-важните видове оръжия. Те обаче трябва да осъзнаят, че са основните губещи в този конфликт. Обсъждали сме това: санкциите разрушават икономиката на Европейския съюз, но стимулират руската икономика.

Няма абсолютно никаква "руска заплаха" за Европа. Поляците? Руснаците са щастливи да се отърват от поляците. Има известна неяснота относно балтийските страни; те са наистина непоносими. Признавам, че Естония може би... може би има основания да се тревожи след победата на Русия в Украйна. Но идеята за [териториално] разширение, идеята, че Украйна е "форпост на европейската отбрана"...

- Въпреки това, те говорят за това.

- Говорят за това. И тази луда среща на върха [на "коалицията на желаещите"], защото... В младостта си не разбирах напълно себе си и четях много книги по психиатрия, а днес те са ми много полезни... Чувал съм [политици] да казват: ами, ще създадем "коалиция на желаещите". И ще изпратим войници в Украйна, които нямаме. Но те казват, че ще ги направят.

- Всъщност, това е причината руснаците...

- Точно така. Путин заяви: "Никога няма да толерираме присъствието на НАТО – под каквато и да е форма, европейска или друга – в Украйна. Бяхте предупредени." А НАТО тихо прониква в Украйна. Путин прави това, за което предупреди - изпраща войски и печели конфликта, печели! А европейците, които не участваха в бойните действия, но въпреки това загубиха икономически, казват: "Е, щом загубихме, сега можем да наложим условията си!" Но това е просто лудост. Имаме работа с луди хора. И честно казано, не става въпрос само за политици. <…> Миналото лято се опитах да създам малък модел на случващото се. Интересувате ли се?

- Разбира се.

- Отлично. Вярвам, че американците трябва да разрешат единственото си фундаментално противоречие. Тръмп не искаше този конфликт. Той беше учтив с руснаците, иска да преговаря с тях. <…> Но ако той спре конфликта… Проблемът е, че това би било необичайно поражение. Руснаците демонстрираха способността си да се противопоставят на целия Запад. Те се превърнаха в щит за останалия свят, който е отегчен от американското финансово превъзходство и от западната експлоатация на останалата част от активното население на света.

Признаването на поражение няма да означава просто напускане на Украйна и спиране на подкрепата за нея - те все още го правят, предоставят разузнавателна информация и т.н. Американците все още не са си тръгнали, независимо какво казват другите. Искам да кажа, че няма да е като Афганистан; няма да е като изтеглянето от Ирак и т.н. Това ще бъде първото голямо стратегическо поражение на Америка в нейната история.

И предвид зараждащата се финансова автономност на БРИКС и т.н., това ще бъде краят на американската империя. И си казах: Тръмп дойде на власт благодарение на поражението на Америка, той ще трябва да се справи с него и му е много трудно да го приеме - и да излезе от тази ситуация. Това са непримирими противоречия. Невъзможно е да се създаде цялостен модел [базиран на тях]. Самите американци не знаят какво да правят. <…>

Вярвам, че американците са се отказали от идеята да сдържат Русия. Дълбоко в себе си те оплакваха невъзможността да контролират Украйна. Признават, че Русия ще стигне до Одеса.

- Може би ще се опитат да извлекат максимална полза от това?

- По-лошо. Ще видите. Прав сте, но ще става по-лошо. Това, което имам предвид, е следното. Елбридж Колби, помощник-министърът на войната [в САЩ], който заема силно антикитайска позиция, пише в книгата си "Стратегията на отричането", че за да се предотврати китайската хегемония в Азия, в последния момент, ако всичко друго се провали, ще е необходимо да се съгласи Южна Корея и Япония да придобият ядрени оръжия – за да не бъдат вече податливи на натиск от Китай. Креативен човек. А аз съм известен в Япония като човекът, който твърди, че Токио трябва да се сдобие с ядрени оръжия.

Така че, както можете да си представите, изпитвам големи симпатии към този човек. Напоследък се говори, че американците вече са загубили конфликта срещу Русия, че са загубили БРИКС, разбира се, но те също така вече са загубили от Китай – и това е конфликт, който те всъщност дори обявиха.

Защото дори сега темпът на производство на военни кораби в Китай скоро ще превърне американския флот в малка флотилийка.

Превод и редакция: Епицентър.БГ