ЕС счита за основен критерий за членството на Македония споразумението между коалиционното правителство, водено от ВМРО-ДПМНЕ, и основната албанска опозиционна партия, постигнато през май. В началото на седмицата албанският Демократичен съюз за интеграция напусна парламента, след като обвини кабинета, че не спазва договора, гарантиращ политическите, културните и социалните права на албанците в Македония.

Европейската комисия подчерта, че е необходимо Македония да представи по-ясни резултати в опазването на правата на албанското малцинство в страната, преди отварянето на първите преговорни глави за членство в ЕС. През ноември ще бъде представен доклад за напредъка на Македония, който може да определи дата за началото на преговорния процес.

Коментарът на ЕК беше предизвикан от поредните спорове между правителството на Никола Груевски и основната опозиционна партия на албанците в Македония – Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети. Партията напусна парламента и обвини управляващата коалиция в нарушаване на споразумението за правата на малцинствата от май 2007 г.

Поддържането на правата на етническите албанци в Македония, които съставляват една четвърт от двумилионното население на страната, е основен политически критерий за приемането й в ЕС. Това беше изрично подчертано от европейския комисар по разширяването Оли Рен по време на срещата му с Никола Груевски в Брюксел.

През май Демократичният съюз за интеграция прие да прекрати петмесечния бойкот на сесиите на парламента, след като постигна споразумение с управляващата ВМРО-ДПМНЕ за опазването на политическите, културните и социалните права на албанците в Македония. Това породи надежди за възстановяване на политическата стабилност в страната и подобри перспективите за приемането й в ЕС.

Споразумението беше сключено с посредничеството на представители на ЕС и САЩ. То предвиждаше в парламентарния правилник да бъдат включени 46 закона, имащи отношение по етническите въпроси. Те касаят проблеми като преструктурирането на комисията по междуетническите отношения, социалните помощи за бивши участници във въоръжените групи и употребата на албанския език като официален във всички държавни институции.

На 16 юли обаче ВМРО-ДПМНЕ отказа да включи в правилника въпроса с употребата на албанския език в официалните институции. Това предизвика напускането на заседанието от страна на депутатите от Демократичният съюз за интеграция.

ЕС счита за основен критерий за напредъка на Македония спазването на Охридското споразумение от 2001 г. между въоръжените отряди на албанците, водени от Али Ахмети, и правителствените сили. Друг съществен проблем за присъединяването на страната към ЕС е проблемът с името й.

До този момент конституционното име на република Македония не е признато от Гърция и от големите страни в ЕС. Поради тази причина ЕС и ООН използват временното название "Бивша югославска република Македония". Останалите бивши югославски републики признават името Република Македония. При обявяването на независимостта на страната, България първа призна това име.

През юли Европейският парламент реши, че въпросът за името на страната не трябва да бъде пречка за започването на преговорите и присъединяването на Македония към ЕС, нито да бъде част от условията за членство. /Bulgarian Post