Европейската комисия /ЕК/ поздрави резултатите от вчерашната лидерска среща в Република Македония, в която участваха премиера Никола Груевски /ВМРО-ДПМНЕ/, Зоран Заев /СДСМ/, Али Ахмети /ДСИ/ и Мендух Тачи от ДПА.

Четиримата лидери се договориха за нова среща на 29-ти юни и се ангажираха да изпълнят постигнатото споразумение от 2-ри юни, което предвижда и провеждане на предсрочни избори през април 2016 година.

В съобщението на ЕК се подчертава, че Република Македония трябва да гарантира "правовата система, деполитизация на публичната администрация, свободата на словото и реформи на изборния закон". Всички тези приоритети в извършването на реформи са изготвени от експерти на ЕК. Те имат за цел да премахнат слабостите на системата, които доведоха до послушването и сегашната политическа криза", се казва още в съобщението.

Официален Брюксел изтъква, че контрола и провеждането на всички приоритети на реформата ще се осъществяват посредством контакти на всички отговорни извършители. Сред реформаторските приоритети са още междуетническите отношения и ръководството на икономиката /включително управлението на държавните финанси/.

Тези приоритети трябва да се отчитат във връзка с подетапните "препоръки на високопоставени експерти" за върховенство на закона във връзка със следенето на комуникациите, които бяха огласени през пролетта и всички те трябва да се осъществят напълно.

По-конкретно в областта на върховенството на закона и правосъдието от ЕК изискват деполитизиране на процеса по назначаване и развитие на съдии и прокурори и не само на теория, а въз основа на прозрачни, обективни и основаващи се на заслуги критерии, които ще бъдат приемани при прозрачни и открити действия. Брюксел изисква да бъдат отстранени системните елементи за дисциплина на съдиите, което в момента влияе върху независимостта на правосъдието и законодателството. Настоява се и за активизиране на действията от страна на Съдебния съвет и висшите съдилища за защита на съдиите от посегателство на тяхната независимост , което може да се направи чрез подобряване на комуникационната стратегия и чрез действия по оплаквания за създаване на пречки и оказване на натиск.

Брюксел предлага спешни изборни реформи, като според препоръките, те трябва да бъдат извършени въз основа на препоръките на ОССЕ и Венецианската комисия, включващи и увеличаване обема и възможностите да подаване на оплаквания и присъди, с което да се осигури ясно разделение между държавата и политическите партии и да се осигури двупартийно присъствие в изборните органи на всички нива.

Също така се настоява за ревизиране на избирателните списъци в съответствие с препоръките на ОССЕ и преценка на точността и обхватността за регистриране на гласоподаватели, особено що се отнася до възможното двойно гласуване, като гласоподавателите бъдат регистрирани с детайли от личната карта и паспортът и адресите на голям брой регистрирани гласоподаватели. Изисква се очертаване на областите за потенциално подобряване на точността на избирателните списъци, както и подобряване на точността на избирателния списък.

ЕК изисква и осъществяване на препоръките на комитета за разследване от 2013 г. във връзка с подобряване функционирането на парламента. В края на препоръките, свързани с политическата дейност в Македония Брюксел обръща внимание и на медиите и свободата на словото. При това се препоръчва "осигуряване на материална подкрепа и организация, обучение и професионални реформи в рамките на общественото обслужване с радиоразпространение". С това се цели решаване на редовно отправяни критики в миналото във връзка с недостатъчна политическа независимост и липса на балансирано информиране, както и да бъде осигурено информационно и висококачествено съдържание.

Що се отнася до отразяване дейността на правителството Брюксел изисква налагане на строги правила това да се прави въз основа на прозрачни, обективни и недискриминиращи критерии. Също така трябва да бъде осигурена пълна прозрачност при отразяване дейността на правителството /не само за харченето на държавни средства/.

Що се отнася до достъпа до информация, ЕК твърди, че трябва да се имат предвид основните спънки, с които журналистите се сблъскват при сдобиването с информация от явен характер /например несправянето на съответните органи с осигуряването на отговори на искания за информация, неоправдано прекомерното използване на определението "секретни документи", които на практика не са такива/.

По един от болните за Македония въпроси – клеветата, ЕК изисква от Македония за да бъде намален броят на случаите в съдебната система, да бъде преразгледано законодателството. Също така е наложително преразглеждането на процедурните правила, за да бъдат изключени маловажните случаи и да се увеличи употребата на посредничество за тяхното разрешаване. /БГНЕС