Горещите вълни и горските пожари, съчетани с емисиите, причинени от човешката дейност, тази година са изложили една трета от населението на света на изключително високи нива на замърсяване с озон, сочи доклад на Европейския съюз.

Новият анализ на данните за първите осем месеца на 2026 г. на Службата на ЕС за мониторинг на атмосферата „Коперник“ (CAMS) подчертава тясната връзка между изменението на климата и замърсяването на въздуха.

Когато високите температури и слънчевата светлина взаимодействат с емисиите от горски пожари, автомобили и промишленост, се образува приземен озон. Той може да уврежда белодробната тъкан, да причинява затруднения при дишането, да провокира астматични пристъпи и да води до други здравословни проблеми.

Въпреки постигнатия през последните десетилетия напредък в ограничаването на най-вредните замърсители на въздуха, озонът се оказва по-труден за контролиране, тъй като изменението на климата създава условия, благоприятстващи образуването му. Тази година замърсяването с озон е било засилено от рекордните горещи вълни и горските пожари, обхванали Европа и Северна Америка, чийто дим се е разпространил далеч извън границите им.

Индонезия също е била засегната от големи горски пожари, а затоплящият климатичен феномен Ел Ниньо, започнал през юни и очакван да достигне пика си по-късно тази година, може да доведе до още пожари в Югоизточна Азия, се посочва в анализа.

„Замърсяването на въздуха не спира на границите. То може да измине хиляди километри, да пресече континенти и океани и да влоши качеството на въздуха далеч от източника си“, заяви директорът на CAMS Лоранс Руй в доклада „Atmosphere Watch“.

CAMS използва сателитни данни и компютърни модели за проследяване на замърсяването на въздуха и горските пожари.

Според доклада 34% от световното население е било изложено на „изключително лошо“ качество на въздуха между 1 януари и 15 септември, което означава, че концентрациите на озон са били значително над препоръчителните от Световната здравна организация (СЗО) нива.

Насоките на СЗО определят 100 микрограма озон на кубичен метър като максимално препоръчително ниво на експозиция, усреднено за осем часа.

Други 17% от населението са дишали „много лош“ въздух, докато 5% са били изложени на „добри“ нива на озон.

Азия е регионът с най-висок дял на населението, изложено на озоново замърсяване – 53% са дишали „изключително лош“ въздух, а други 22% са били изложени на „много лош“ озон. Широко разпространените емисии на континента са свързани с индустриализацията, икономическото развитие и транспорта, както и с горските пожари и изгарянето на селскостопански отпадъци.

Сред градовете с „изключително лоши“ нива на озон са Ню Делхи, Дака, китайският мегаполис Чунцин и Лахор в Пакистан.

Две трети от населението на Северна Америка и 45% от населението на Европа са били изложени на „лошо“ или „много лошо“ качество на въздуха.

Според доклада регулациите на ЕС са ефективни за намаляване на емисиите на замърсители на въздуха, с изключение на озона.

Замърсяването с озон е свързано с около 60 000 преждевременни смъртни случая годишно в Европа, заяви Иън Марнейн, представител на Европейската агенция за околна среда. В Северна Америка нивата на озона също са останали „относително непроменени“, въпреки амбициозните политики за намаляване на емисиите, се посочва в доклада.

Димът от горски пожари, изгарянето на земеделски отпадъци и готвенето са сред значимите източници на замърсяване на въздуха в Африка, докато прахът от Сахара достига чак до Европа.

Около 8% от населението на Африка е било изложено на „изключително лошо“ качество на въздуха тази година. При 19% то е било „много лошо“ или „лошо“.

Нивата на озон са били много високи в бразилския град Сао Пауло и изключително високи в Рио де Жанейро, но качеството на въздуха е било „добро“ или „задоволително“ за 81% от населението на Южна Америка.

Положителна картина се наблюдава в Океания, включително Австралия и Нова Зеландия, където 66% от населението е било изложено на „добри“ нива на озон, а 34% – на „задоволителни“.