Въпреки военния натиск от страна на Съединените щати и Израел – Иран има стратегическо предимство в настоящата ескалация. Това заяви в „Тази събота“ анализаторът на Близкия изток Джеймс Дорси.

По думите му един от ключовите моменти не е на бойното поле, а е в контрола върху Ормузкия проток - един от най-важните маршрути за световния петрол. В основата на конфликта стоят не само военните действия, но и грешни преценки от двете страни.

„Мисля, че иранците, въпреки че не могат да се мерят военно нито със Съединените щати, нито с Израел, и въпреки че израелските и американските удари са причинили огромни разрушения и жертви. В този момент иранците имат преимущество. Те имат преимущество, защото контролират Ормузкия проток. Мисля, че и двете страни са сгрешили в преценките си. Американците са сгрешили в преценката си за степента на издръжливост на иранците, за степента на съпротива, която са готови да окажат, и за степента на болка, която са способни да изтърпят“, заяви Дорси.

Миналата седмица Тръмп каза пред „Файненшъл таймс“, че НАТО може да има „много лошо бъдеще“, ако съюзниците не помогнат за осигуряването на безопасно преминаване на търговските съдове през Ормузкия проток
Това според Дорси променя баланса още в първите седмици на ескалацията. Ключова роля в тази динамика играе и контролът върху един от най-важните енергийни маршрути в света.

„Това, което със сигурност става, е, нека да бъдем ясни, че проливът Хормуз не е напълно затворен. Иранците са тези, които решават кой може да премине през този пролив и кой не. И иранците, досега, са били много ясни. Те няма да позволят на израелски, американски и кораби на техните съюзници да преминават, но са позволили, в ограничена степен, но все пак, на кораби под турски, индийски и китайски флаг да преминават“, обясни той.

Контролът не означава пълно затваряне, а възможност да се определя кой ще има достъп. На този фон вниманието се насочва и към държавите от региона и тяхната роля в конфликта.

„Мисля, че ще се държат настрана, колкото могат. И вече са го доказали. От военна гледна точка тяхното участие е било отбранително. Тоест, да свалят ракети – ирански ракети и дронове, но не и да контраатакуват. И е било винаги дипломатично. Сега, ако се стигне до ситуация, в която Съединените щати решат да атакуват ирански нефтени съоръжения, което досега не са правили, или да окупират остров Харт, и по този начин значително засилят хватката върху иранската икономика, и Иран отговори на това, като се опита да унищожи, по много по-сериозен начин, нефтената и газовата инфраструктура в Персийския залив, тогава може би потенциално бихте могли да видите държавите от Персийския залив да се включат още повече“, посочи анализаторът.

Междувременно ефектите от конфликта вече се усещат и отвъд Близкия изток.

„Държавите от Персийския залив са преустановили дейността си в редица случаи, било то производственият комплекс за втечнен природен газ и свързаните с него съоръжения в Катар, било то най-голямата рафинерия в Саудитска Арабия или най-голямата рафинерия в Бахрейн. Така че в резултат на това имате намаляване на доставките на петрол и газ, в допълнение към проблема с транспорта. С други думи, Иран може да противодейства на САЩ и Израел само асиметрично. Един от начините да го направи е да засили болката за държавите от Персийския залив, за САЩ, но и за международната общност“, коментира Дорси.

Нарушенията в доставките и транспорта оказват влияние върху глобалните пазари. Според анализатора това не е страничен ефект, а част от по-широка стратегия на оцеляване.

„Иранците искат да продължат, защото според тяхната стратегия, колкото по-дълго трае страданието и колкото по-силно става то, толкова по-силна е позицията им и толкова по-голямо влияние ще имат в преговорите“, каза той.

Този конфликт започва да се превръща в игра на нерви, а ключов фактор е времето. В същото време възможностите за дипломатическо решение се свиват.

„В този момент никой не иска да преговаря. Тръмп не иска преговори. Той беше много ясен. Освен това, неговото разбиране за преговорите и за това, какво трябва да постигнат те, се различава значително от традиционното разбиране и от иранското. С други думи, той иска пълна капитулация. Иранците и израелците не искат преговори. Те искат тази война да продължи докато някои от страните не се предадат, може би“, заяви Дорси.

А победата за всяка от страните изглежда по различен начин. „За иранците победата означава, като минимум, оцеляването на режима. Ако този режим оцелее, няма значение дали ще убиете Моджтаба Хаменей и ще се наложи да изберете трети върховен лидер. Няма значение колко военни и служители на сигурността и командния състав убиете, стига да са заменяеми. За Доналд Тръмп победата е много по-трудно да се предвиди, защото смяната на режима беше негова цел. Оцеляването на режима осуетява тази цел. Прекратяване на ядрената програма. Предполага се, че той вече е направил това през юни миналата година“, коментира анализаторът.

Ескалация извън страните в конфликта според Джеймс Дорси е почти невъзможна. „Разбира се, теоретично има риск. Не мисля, че това ще се случи.

Мисля, че нито Русия, нито Китай ще изпратят войски на място и ще искат да водят война с Иран заради Иран. Те ще подкрепят Иран дипломатически. Ще им помогнат да се снабдят с компоненти. Може да споделят някаква разузнавателна информация, но няма да се въвлекат във военен конфликт. Виждате, че японците, корейците и европейците казват същото в отговор на искането на Тръмп да участват в осигуряването на свободното преминаване през Ормузкия проток“, посочи Дорси.

Засега изход не се вижда, а развитието ще зависи и от това кой ще издържи по-дълго.