Терористичното нападение на Хамас на 7 октомври 2023 г. разтърси Израел из основи. Оттогава насам Израел води кървава война в Газа и региона, с което драматично променя политическата карта на Близкия изток.

При терористичното нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 година бяха убити близо 1200 души, 251 души бяха взети за заложници. Това нанесе огромна травма на израелското общество, която се усеща и днес.

На 8 октомври 2023 г. Израел започна война срещу Хамас в ивицата Газа, която продължава и сега. При операции на израелските въоръжени сили в ивицата Газа са били убити най-малко 66 000 души, а според данни на ръководеното от Хамас здравно министерство, близо 80 на сто от тях са цивилни граждани. Международни наблюдатели смятат, че реалният брой на жертвите е още по-голям.

Международната организация за миграция съобщи, че 90% от сградите в Газа са били унищожени или се понесли щети, така че близо 1,9 милиона палестинци са се превърнали във вътрешни бежанци. Заради “тоталната блокада”, която Израел наложи на Газа, хората в големи части от територията страдат от тежко недохранване, което до момента е взело най-малко 450 жертви, сред които 150 деца.

Целите на войната са постигнати само донякъде

След нападението от 7 октомври премиерът на Израел Бенямин Нетаняху съобщи, че войната в Газа има две основни цели: да върне всички взети заложници и да “унищожи” Хамас. Две години по-късно нито една не е постигната. От 251 души, взети като заложници в Газа, 148 бяха върнати в Израел живи. Телата на няколко други загинали заложници също бяха върнати в Израел. Според правителството Хамас все още държи 48 души, от които се смята, че 20 са живи.

Хамас, определян от Израел, ЕС, САЩ и други държави като терористична организация, все още функционира в Газа, въпреки че много от бойците му бяха убити през последните две години. Убити бяха и двама от лидерите на Хамас - Исмаил Хания и Яхия Синуар. В края на септември групировката прие частично предложението на американския президент Доналд Тръмп за мир в Газа. В момента се водят преговори, от които ще стане ясно дали ще има мир в региона и дали Хамас ще приеме и другото искане - да се разоръжи.

Враговете на Израел са отслабени

През последните две години сражения имаше не само ивицата Газа. Хизбула - терористичната групировка, която действа в Ливан, както и хутите в Йемен изразиха подкрепа за Хамас и също атакуваха Израел. Смята се, че Хамас, Хизбула и хутите получават финансиране от Иран.

Дългогодишният лидер на Хизбула Хасан Насрала беше убит в Бейрут, убити бяха и голям брой бойци на Хизбула при координирана атака на Израел, в която бяха взривени пейджърите, с които те комуникираха. Военновъздушните сили на Израел на няколко пъти атакуваха и Иран, като нанесоха щети на ядрените съоръжения на Техеран. Свалянето на режима на Башар Асад в Сирия в края на 2024 г. също нанесе удар на Иран, който загуби свой съюзник в региона. Противниците на Израел в Иран, Сирия, Ливан, Йемен и ивицата Газа понесоха сериозни удари в двете години война, като военното превъзходство на Израел в региона в момента е по-голямо от когато и да било.

Обвинения в извършване на геноцид

Начинът, по който Израел води войната си в Газа, предизвика остри критики от международната общност. Израелската армия бомбардира болници, бежански лагери, училища и уби хиляди цивилни граждани, сред които деца и жени, журналисти и хуманитарни работници. Многократно Израел спираше доставките на хуманитарна помощ за Газа - властите в страната твърдяха, че целта е да се прекрати присвояването на помощите от Хамас.

Тези действия на Израел предизвикаха обвинения за геноцид срещу палестинците. Независимата комисия за правата на човека към ООН, както и Международната асоциация на изследователите на геноцида, а и израелски правозащитни организации като “B'Tselem”, твърдят, че Израел извършва геноцид в ивицата Газа. Правителството на Нетаняху отрича обвиненията и твърди, че Израел има право да се защитава. През 2024 г. Нетаняху и тогавашният министър на отбраната Йоав Галант бяха обвинени във военни престъпления и престъпления срещу човечеството от Международния наказателен съд. Правителството на Израел и поддръжниците му отрекоха и тези обвинения.

Признаване на Палестина за държава

Катастрофалната ситуация в Газа даде нов импулс на процесите по признаването на независима палестинска държава. Около 140 държави в света признаха Палестина още преди 7 октомври 2023 година. Две години по-късно още 20 други страни признаха Палестина, сред които Франция, Великобритания, Испания, Австралия и Канада. По този начин правителствата на тези държави изразиха подкрепата си за решение на конфликта чрез установяване на две независими държави. Нетаняху твърди, че това е “награда” за Хамас. Държавите, които наскоро признаха Палестина, обаче отхвърлят възможността Хамас да играе каквато и да е роля в бъдещата палестинска държава.

В същото време редица държави спряха да изнасят оръжия за Израел в отговор на продължаващата война. Няколко държави наложиха и санкции на Израел. Европейският съюз обсъжда наказателни икономически мерки срещу страната. Все повече държави от ЕС подкрепят прекратяването на споразумението, което позволява на израелски граждани безвизово пътуване до страните от ЕС.

Социалното разделение на Израел

В Израел няма единно мнение по въпроса дали трябва да се сложи край на войната в Газа. Крайнодесните министри от кабинета на Нетаняху - Итамар Бен-Гвир и Безалел Смотрич искат войната да продължи и предлагат Израел да анексира окупирания Западен бряг, което би сложило край на идеята за две държави.

Други групи в израелското общество искат незабавно примирие - най-вече онези, чиито близки все още са заложници в Газа. Те протестират всяка седмица и много от тях се чувстват изоставени от правителството.

Израелците от арабски произход, много военни ветерани и близки на войници, които служат в израелската армия в момента, също протестират с искания за спиране на войната. Над 60 на сто от израелците подкрепят прекратяване на войната, показва проучване от юли тази година. Ако стане реалност, планът на Тръмп за Газа може да сложи край на сраженията, но раните, нанесени от този конфликт, са огромни и навярно ще минат десетилетия, докато те зараснат.

Томас Лачан, "Дойче веле"