Икономистите на "Дойче банк" (Deutsche Bank) повишиха прогнозите си за икономическия растеж в еврозоната през 2024 г. с половин процентен пункт до 0,9% (от предишна прогноза за експанзия с едва 0,4%) на фона на по-добите глобални икономически перспективи.

"Преди година очакванията за 2024 г. бяха близки до нивата на глобална рецесия. Сега те са по-близо до тенденцията за растеж и цикълът на изчерпване на бизнес запасите е към края си", отбеляза водещата немска банка в свой доклад, озаглавен "Оптимизъм с несигурност в бъдеще", съобщава Ройтерс, цитирана от БНР.

Банката отбелязва, че с наближаването на средата за 2024 г. глобалната икономическа перспектива изглежда все по-положителна.

По отношение на САЩ все още има силен консенсус за т.нар. "меко приземяване", като американската икономика се оказва впечатляващо устойчива срещу бързите повишения на лихвите през периода 2022-23 г.

Растежът изглежда по-положителен и в Европа, като външното търсене помага да се сложи край на стагнацията от последните няколко години.

В Азия растежът на Китай през първото тримесечие беше изненадващо добър, докато растежът на Япония трябва да остане над потенциалния.

В доклада си обаче "Дойче банка" предупреждава, че глобалната икономика остава изправена пред редица препятствия. Тя все още изпитва негативните ефекти от по-строгите парични и лихвени политики. Инфлацията спадна, но общата и базовата инфлация все още са над целта в няколко големи икономики, включително в САЩ и еврозоната.

През втората половина на 2024 г. също така ще се проведат необичайно голям брой избори, като президентските избори в САЩ са основният фокус, предоставяйки потенциал за големи последици за глобалната търговска система и за икономически прогнози, отбелязва немската банка.

Освен това тези избори идват на фона на няколко геополитически горещи точки, включително в Близкия изток и Украйна.

"Наистина, предвид изненадите от последните години, трудно е да си представим, че няма да има поне някакъв икономически шок през следващите няколко години. Така че засега отчитаме положителна перспектива, но с несигурност в бъдеще", посочва "Дойче банк".

"Точката на максимално съпротивление от затягането на паричната и лихвената политика беше през първите шест месеца на 2024 г., като очакваните по-ниски лихви на ЕЦБ през второто полугодие ще засилят повратната точка на трансмисия на тази политика върху икономиката", добавят икономистите на водещата германска банка.

Въпреки това "Дойче банк" не приема за даденост, че този по-голям оптимизъм ще продължи до следващата година, тъй като част от растежния импулс през 2024 г. може само да се окаже "наваксване" след продължителната слабост от предходните години.

В доклада също така се посочва, че зависимостта на Европа - от Русия за енергия, от САЩ за отбрана и от Китай за икономическия си растеж - отразява слабата ѝ конкурентоспособност и риска от забавяне на бъдещите ѝ икономически перспективи. Въпреки че банката повиши от 0,4% до 0,9% прогнозата си за растежа на БВП на еврозоната за настоящата година, тя остави без промяна прогнозата си за известно ускоряване на растежа до 1,5% през 2025 г.

Прогнозите за растежа на САЩ остават в горния край на консенсуса за следващите две години (2,4% през 2024 г. и леко забавяне до 2,2% през 2025 г.), но банката подчертава, че предстоящите през ноемвр президентски избори представляват риск за този основен икономически сценарий.

По отношение на Китай, икономистите на банката повишиха прогнозата си за растеж с 5,2% през 2024 г., подкрепен от продължаващото повишаване на износа и ускоряване на фискалните разходи. Растежът в Китай обаче вероятно ще се забави до 4,5% през 2025 г., като жилищният пазар ще бъде изправен пред низходящ ценови натиск заради излишното предлагане на жилища.

За Япония, икономистите на "Дойче банк" вече са настроени по-твърдо по отношение на лихвените проценти, вярвайки, че Японската централна банка ще повиши основната си лихва до 1% до първото тримесечие на 2026 г.

Индия остава важен стълб на растежа, като се очаква реалният БВП да нараства през следващите няколко години с 6,0-6,5%, а номиналният растеж - с 10-11%.