Директорът на парижката полиция Лоран Нунез заяви, че подкрепя удължаването на използването на спорното видеонаблюдение с изкуствен интелект, изпробвано по време на Олимпийските и Параолимпийските игри.

Това се посочва в анализ на РФИ.

Според правоохранителните органи системата е показала обещаващи резултати, но е предизвикала критики от страна на правозащитни групи във връзка с потенциалната злоупотреба с неприкосновеността на личния живот.

В изказване пред правната комисия на френския парламент тази седмица полицейският префект Нунез заяви, че алгоритмичното видеонаблюдение е "доказало своята полезност".

Описвайки резултатите от експеримента за сигурност на Олимпийските игри като положителни, Нунез заяви, че иска наблюдението с изкуствен интелект да обхване и други спортни и културни събития във Франция.

Законът, приет за Игрите в Париж през 2023 г., вече разрешава потенциалното използване на AI наблюдение до 31 март 2025 г.

Технологията използва програми с изкуствен интелект за анализ на изображения, записани от камерите за наблюдение.

При обработката на видеозаписите системата автоматично идентифицира "необичайни" събития, като например падане на човек на улицата или движения в тълпата, които предполагат паника. Тя не разчита на разпознаване на лица.

Въпреки уверенията на правоприлагащите органи, че използването ѝ ще бъде ограничено, правозащитните групи се опасяват, че наблюдението с изкуствен интелект може да доведе до сериозни злоупотреби.

"Когато хората знаят, че са наблюдавани, те са склонни да променят поведението си, да се цензурират и може би да не упражняват определени права", казва пред РФИ Катя Ру, специалист по въпросите на технологиите и правата в Amnesty International.

"Всяко наблюдение в публичното пространство е намеса в правото на личен живот", каза тя.

"Съгласно международното право то трябва да бъде необходимо и пропорционално на легитимна цел ... Властите трябва да докажат, че няма по-малко натрапчив начин за гарантиране на сигурността. Това не беше доказано."

Друга критика се отнася до изкуствения интелект, на който се основава алгоритмичното видеонаблюдение. Технологията е разработена с данни, които потенциално съдържат дискриминационни предразсъдъци, които тя на свой ред може да засили.

"В други държави, които са разработили този вид наблюдение на публични пространства, виждаме, че то се използва за непропорционално насочване към определени групи от населението, които вече са маргинализирани", казва Ру.

Преди всичко организациите за защита на гражданските свободи се опасяват, че експериментирането с алгоритмично видеонаблюдение ще проправи пътя за по-натрапчиви форми на използване.

Анализатори в областта на сигурността казват, че това е "крак във вратата", който предвещава по-проблемни приложения на Изкуствения интелект - като например разпознаване на лица - в близко бъдеще.

През 2012 г. по време на Олимпийските игри в Лондон по улиците на британската столица бяха масово разположени камери за наблюдение.

Шест години по-късно Световната купа по футбол в Русия дава възможност да се експериментира с лицевото разпознаване, което се прилага и до днес.

До края на тази година френското правителство трябва да представи на парламента доклад за използването на видеонаблюдение с изкуствен интелект.