Икономисти и централни банкери в Съединените американски щати спорят дали стимулите и хлабавата парична политика в подхранва инфлация. Редица бизнеси обаче казват, че има и друга причина: митата върху вноса, пише The Wall Street Journal.

Администрацията на Тръмп въведе мита върху редица продукти, включително върху дървесината, стоманата и полупроводниците с идеята да предпази американските компании от евтините вносни продукти от Китай и други страни. Митата не се харесват на американските компании, които внасят стоките и ги плащат. Сега те искат от администрацията на новия президент да ги премахне — като твърдят, че те допринасят за повишаващите се цени и за недостига на някои продукти.

Някои икономисти посочват, че митата имат ограничен ефект върху цените и премахването им няма да облекчи достатъчно поскъпването.

"Основният ми доставчик на стомана увеличава цените 15 пъти от септември насам", казва Скот Бюрер, президент на B. Walter & Co. "Каква е причината за митата, когато цените са толкова високи?" Компанията му, заедно с още 300 производители, вече писаха на Байдън с искане за моментално премахване на митото от 25% върху стоманата и от 10% върху алуминия. Администрацията заяви, че вече прави преглед на вносната политика, но все още не е взела решение за евентуални промени.

Производителите твърдят още, че митата правят компаниите им по-малко конкурентоспособни в момент, в който американските купувачи плащат с 40% повече за стомана спрямо европейците.

Бюрер посочва още, че е намалил заплатите с 10%, за да съкрати разходите. Цената на стоманата почти се утрои спрямо миналата есен. Но синдикалистите настояват Байдън да не премахва митата. "Митата бяха въведени през 2018 г. и нямаше инфлационен натиск", посочва Рой Хаусман, директор в United Steelworkers.

Друга индустрия, която се бори с повишаващите се цени, са строителните предприемачи.

Фючърсите на дървесината през май достигнаха рекорд, който е четири пъти над обичайните цени за този период на годината. Националната асоциация на строителните предприемачи изчислява, че високите цени оскъпяват типичното жилище с $36 хил.

"Няма икономически смисъл да облагаш стоки, при които няма достатъчно предлагане", посочва Робърт Дайц, главен икономист на организацията.

Когато администрацията на Тръмп въведе митата през 2018 г., някои икономисти предупредиха, че това може да предизвика инфлация. Изглежда обаче, че консенсусът днес е, че ефектът е бил минимален. "И тъй като митата нямаха значим ефект върху потребителските цени, не бих очаквал премахването им да донесе поевтиняване", казва и Андрю Хънтър, икономист в Capital Economics.

Причината частично се дължи на факта, че митата засягат само вноса, който пък обичайно има сравнително малък дял. При стоманата например вносът покрива около една трета от общото търсене. А делът на стоманата, която се облага, е още по-малък, тъй като основните вносители в САЩ — Канада, Бразилия и Мексико — са изключени.

Цените на някои вносни стоки наистина се увеличиха в началото, но вносителите поеха голяма част от увеличението и не го предадоха към потребителите. В същото време цените на много стоки, които не бяха обект на мита, намаляха — и така общата инфлация остана ниска.

Дейвид Уайнщайн, икономист в Columbia University, казва, че митата всъщност намаляват цените в дългосрочен план — но причината се крие в това, че търговската война удря по продуктивността./money.bg