Европейският съюз е подложен на нов натиск от страна на някои правителства в рамките на блока да отслаби своите закони за борба с изменението на климата, след като вече смекчи някои в отговор на политическата реакция, заяви министърът на климата на Дания, цитиран от "Ройтерс".

Зелената политика на Европа срещна съпротива тази година, тъй като изборите в много страни изместиха политическите приоритети от околната среда към въпроси, включително как да се спасят закъсалите европейски индустрии .

Европейският парламент одобри във вторник решението на блока да отложи закона срещу обезлесяването301Х012х след възражения от търговски партньори и някои държави-членки. Политиките на ЕС за зелено земеделие също бяха смекчени по-рано тази година в отговор на протестите на фермерите.

Датският министър на климата Ларс Агаард заяви, че е загрижен повече екологичните мерки на ЕС да бъдат изправени пред същата съдба и призова правителствата да се въздържат от промяна на законите, които вече са приели.

Италианският министър-председател Джорджия Мелони заяви във вторник, че иска забраната на ЕС от 2035 г. за нови автомобили с двигатели с вътрешно горене да бъде променена и Брюксел да премахне глобите за производителите на автомобили, които не спазват ограниченията за емисии на въглероден диоксид през 2025 г.

Чехия и Полша се надяват да отложат стартирането през 2027 г. на нов въглероден пазар на ЕС за транспортни и отоплителни горива, за да дадат на потребителите повече време да преминат към екологични алтернативи.

Агаард каза, че разбира притесненията, но се противопостави на връщането на тези политики, тъй като това ще накаже хората и бизнеса, които вече са инвестирали в прехода от изкопаеми горива към нисковъглеродна енергия.

"Превръщането на европейското регулиране в надеждно за инвеститорите означава също да се придържате към това, което сте решили", каза той.

Предпазливостта относно политиките в областта на климата, които биха могли да добавят разходи за бизнеса и потребителите, нарасна преди изборите догодина в страните от ЕС, включително Германия и Полша.

Подобни опасения усложниха планираната климатична цел на ЕС за намаляване на нетните емисии с 90% до 2040 г., която Европейската комисия трябва да предложи в началото на следващата година, но която само няколко държави от ЕС досега са потвърдили, че ще подкрепят.