Управлението на климата е завладяно от решения, които включват финансирането на природата. Първата среща на COP в Амазония е възможност да се изправим лице в лице с въздействията и противоречията на тези проекти, като заложим на правата и териториалния суверенитет на населението на Амазония. Това коментира в свой анализ местното издание Brazilian Amazon Atlas.

Перспективата за провеждане на COP30 в Бразилия, в столицата на щата Пара, Белем, през 2025 г., отново постави Амазония в центъра на дебата за международното управление на климата и околната среда. Всъщност въпросът за защитата на горите - и в частност на Амазонка - винаги е играл ключова роля и е преплетен с научната и политическата траектория, довела до консолидирането на режим за "управление на климата" - постижение с такъв мащаб и обхват, че няма аналог в историята.

По време на Срещата на върха за Земята в Рио де Жанейро през 1992 г., когато бяха подписани конвенциите за изменението на климата (РКООНИК) и за биологичното разнообразие (КБР), последвани от Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (КБОООН), се проведе мащабна кампания за специален правен инструмент за горите, който беше категорично отхвърлен от Бразилия с аргумента, че е необходимо усилията да се съсредоточат върху енергийния и технологичния преход и върху преодоляването на глобалната матрица на изкопаемите горива, както и върху решаването на въпроси, свързани със суверенитета на държавите, които притежават тропически гори. В Бразилия в исторически план въпросът за националния суверенитет над Амазония е ключова тема в националната идентичност, мобилизираща сила в политическото въображение, както и стратегическа територия за проекта за развитие на страната - за добро или за лошо. Три десетилетия по-късно контекстът не би могъл да бъде по-различен.

Амазонка се е утвърдила като може би най-ценния екологичен актив в новата климатична икономика - на практика символ на глобалната екологична кауза. На практика Амазония понастоящем представлява най-голямата непрекъсната част от тропическа гора в света. Освен това тя е източник на стратегически ресурси, особено на сладка вода и биоразнообразие. Освен това земите ѝ са геостратегически разположени, за да отговорят на новите изисквания на световната търговия със стоки, която стимулира развитието на нови логистични маршрути - като водни пътища, железопътни линии и пристанища - в подкрепа на разрастването на агробизнеса, водноелектрическите централи и минната промишленост.

Подложена на силен натиск от настоящия модел на развитие и от старите и нововъзникващите глобални вериги за създаване на стойност, гората може би вече е поела по пътя към своята "точка, от която няма връщане", както предупреждава проучване, публикувано в списание Nature през февруари 2024 г.

Понастоящем бъдещето на горите заема много важно място в дневния ред на борбата с изменението на климата. През последните години централната роля на горите в глобалната система за регулиране на температурата на планетата се върна с пълна сила в центъра на вниманието с включването на механизма REDD+ под шапката на решенията, основани на природата [REDD+: Редуциране на емисиите от обезлесяване и деградация на горите, плюсът означава допълнителни мерки като опазване, устойчиво управление на горите и увеличаване на въглеродните запаси в горите]. Те включват биологично улавяне и поглъщане на въглерод, осъществявано чрез фотосинтезата на дърветата, в схеми, които по същество монетизират и финансират природата под егидата на икономиката на "възстановяването", свързана с пазарите на въглеродни емисии и биоразнообразие. За да илюстрира този хоризонт, Бразилската национална банка за икономическо и социално развитие обяви, че планира да финансира възстановяването на 6 милиона хектара в Амазония до 2030 г. и на още 18 милиона хектара до 2050 г. и че очаква да разчита в значителна степен на инвестиции от частния сектор и капиталовите пазари [които се интересуват от въглеродни сертификати].

През последните няколко десетилетия централният и неизбежен дебат за прехода от изкопаеми горива беше засенчен в преговорите от ролята, която екосистемите играят в регулирането на глобалната климатична система. Доказателство за това е нарастващата научна, политическа и икономическа ангажираност с рентабилността, ефективността и мащабируемостта на решенията, основани на природата, както и мобилизиращата сила, която стои зад такива решения като начин за ангажиране на страните и териториите от Глобалния юг да допринесат за глобалните усилия в един нов икономически цикъл. В този нов цикъл тропическите гори са приоритетни територии, тъй като от гледна точка на природните науки и предоставянето на екосистемни услуги те са райони с огромен производствен потенциал и притежават стратегически актив за този нов глобален икономически цикъл, задвижван от декарбонизацията, в който горите вече са глобален финансов актив.

От критична гледна точка на политическите науки и социологията на изменението на климата този акцент доведе до нов набор от противоречия по отношение на новите форми на генериране на стойност, свързани с възникващите предприятия и икономически възможности, произтичащи от механизмите за финансиране и борба с изменението на климата, задвижвани от нови исторически модели на натрупване, изразени чрез пазари, основани на фиктивната стока "въглерод".

Поводът за COP30 представлява историческа възможност за Амазония да се изправи директно срещу противоречията както на настоящия деструктивен модел на развитие - целящ да обърне траекторията на обезлесяването - така и на външните ефекти от управлението на климата, а също и на въздействието на фалшивите решения.

Истинските решения на проблема с изменението на климата се крият в гарантирането на достъпа до земя на коренните народи и местното население, осигуряването на териториален суверенитет и запазването на местните производствени практики, насочени към поддържане на начина на живот, вкоренен в територията.

Необходимо е да се избегне "точката на пречупване" на системата на амазонската дъждовна гора, както и движещите сили на насилието, свързани с прокарването на фалшиви решения, финансиализацията на природата и пазарите на въглеродни емисии, експроприацията, ограждането и приватизацията на земя и общи блага, както и нарушаването на териториалните права и суверенитета на народите и населението по целия свят. Истинските решения на проблема с изменението на климата се крият в гарантирането на достъпа до земя на коренните народи и местното население, осигуряването на териториален суверенитет и запазването на местните производствени практики, насочени към поддържане на начина на живот, вкоренен в територията. От оцеляването на социално-биоразнообразието в крайна сметка зависи възпроизводството на биома.

Докато Бразилия разширява добива на петрол, ръководителят на COP30 призовава богатите страни първо да се откажат от изкопаемите горива

В момент, когато Бразилия увеличава проучванията за нефт в морето при устието на река Амазонка, главният изпълнителен директор на COP30 призова богатите държави първи да намалят производството и потреблението на изкопаеми горива.

Ана Тони е национален секретар на Бразилия по въпросите на изменението на климата в Министерството на околната среда и изменението на климата и изпълнителен директор на срещата на върха на ООН за климата, която ще се проведе в амазонския град Белем през ноември. Тя призна собствените противоречия на Бразилия, която осъществява нови петролни проекти, но заяви, че страни като Франция, САЩ, Норвегия и Канада трябва да поемат по-голямата тежест за постепенното отказване от изкопаемите горива.

"Ние [в Бразилия] имаме своите противоречия; това не е извинение и трябва да се изправим пред тях", каза Тони във видеоинтервю на конференцията на Бразилската асоциация за разследваща журналистика в Сао Пауло на 11 юли. "Но ако се отказваме от изкопаемите горива, кои страни трябва да започнат първи? Бразилия, Гвинея-Бисау и Нигерия ли трябва да бъдат? Или Канада, Съединените щати и Норвегия?"

Коментарите на Тони бяха направени на фона на разширяването на бразилските инфраструктурни проекти и новите проучвания за изкопаеми горива в навечерието на домакинството на COP30.

Новите петролни проекти включват одобрение за проучване за нефт в устието на река Амазонка - област, която частично се припокрива с Амазонския риф с площ 9500 кв. км. Правителството също така одобри търг за петролен блок, заобикалящ общност на коренното население близо до северното крайбрежие на Бразилия.

Според Oil Change International само на четири държави - САЩ, Канада, Австралия и Норвегия - се падат 70 % от планираното разширяване на използването на изкопаеми горива през следващото десетилетие. "Бразилия вероятно е на шесто или седмо място. Това е важно и нека да говорим за Бразилия, но нека също така да се съобразяваме с контекста", заяви още Тони.

Тони допълни, че тежестта често се стоварва непропорционално върху страните производителки на петрол, а не върху страните потребителки на петрол, които също трябва да бъдат държани отговорни. Въпреки че не произвежда петрол, например, 75% от енергийната матрица на Германия през 2023 г. ще бъде от изкопаеми горива. "Трябва ли на масата да бъдат само производителите, или и потребителите да се присъединят?", зададе въпрос тя. "Каква е цената на изключването им?"

Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва защити проучването на изкопаеми горива, като заяви, че няма да спре едностранно проучването на бразилските богатства в ущърб на развитието на страната.

През юни бразилската петролна регулаторна агенция ANP продаде на търг 34 блока за проучване, предимно на мултинационални корпорации, включително Chevron, ExxonMobil и китайската CNPC. Повече от половината от блоковете са в делтата на Амазонка.