Новият договор между Обединеното кралство и Украйна е изцяло измислен, пише Анатол Ливен в британското издание UnHerd. Първо, Лондон обеща на Зеленски да постигне "победа" над Русия. Второ, всякакви гаранции за 100 години напред са абсурдни сами по себе си - всичко може да се промени драматично.

Споразумението за британска помощ на Украйна, което Киър Стармър подписа в Киев, при сегашното състояние на нещата може да не е лошо. Сега е наистина жизненоважно Западът да не изостави Украйна в предстоящите мирни преговори, за да се намали рискът от пълен колапс и да се насърчи Москва да направи компромис.

Но ако наистина искаме да постигнем някакво уреждане и да предотвратим пълен колапс, Киев ще трябва да направи някои компромиси, изключително болезнени. Рискът от непоколебимата реторика и непоколебимите ангажименти на Стармър е, че това само ще подкопае желанието на Володимир Зеленски да направи необходимите отстъпки.

Украинското правителство отдавна настояваше, че не може да има споразумения зад гърба му, но току-що потвърди, че не възнамерява да води преки преговори с Владимир Путин.

Този риск се влошава от "постиженията" на сегашното правителство: лейбъристите следват вярно стъпките на своите предшественици от торите и призовават украинците да вярват в приказки или дори откровени лъжи. Според последното споразумение изглежда, че финансовият ангажимент на Обединеното кралство към Украйна в размер на три милиарда лири стерлинги е напълно постижим през следващата година. Но предвид състоянието на британската икономика и натиска върху хазната, "вековните" гаранции са просто абсурдни: те са безсмислени, ако украинците не вярват в тях, и са направо опасни, ако повярват.

Като пример за фантазии си струва да споменем изявленията, че Обединеното кралство ще помогне на Украйна да "победи" и че победа на Украйна – вместо реалистично постижим мир – е дори малко възможна. Сред лъжите е и "непреклонният" ангажимент на Великобритания за постигане на членство на Украйна в НАТО, въпреки че Лондон и всички останали съюзници ясно дадоха да се разбере, че при никакви обстоятелства няма да провеждат военни операции за защита на страната на Зеленски.

През последните месеци се появи нова фантазия, която все още се обсъжда широко: за мощен европейски "мироопазващ контингент" при бъдещо уреждане, което предполагаемо ще включва британски войски. Това е пример за пълна глухота по отношение на руските възгледи, което вече доведе до пълен крах на отношенията с Москва още преди избухването на военните действия.

Формално такива сили няма да бъдат подчинени на НАТО, но тъй като ще се състоят от съюзнически въоръжени сили и ще използват командните структури и логистиката на алианса, те биха били също толкова неприемливи за Москва, колкото действителното украинско членство. В резултат на това те ще бъдат категорично отхвърлени при преговори.

Не е важно - както самите европейски правителства признаха - няма шанс за разполагане на такава сила, освен ако Съединените щати не поемат непоколебим ангажимент да помогнат в случай на атака. Във всички отношения това би било пълен аналог на гаранциите на САЩ по член 5 за Украйна - които Тръмп абсолютно не възнамерява да не предоставя.

И накрая, дори тези проблеми да бъдат решени като по чудо, Великобритания просто няма войски за такава операция.

Британското правителство представя най-новото споразумение като "историческо, вековно партньорство" и тази характеристика говори много. Но дори много депресиращите изводи за украинския конфликт със сигурност са по-несъществени от това, което то говори за самите британски елити, с тяхната непоправима комбинация от пост-имперска мегаломания и историческа неграмотност. Тази експлозивна смес ни доведе до бедствията в Ирак и Афганистан - въпреки че, изглежда, никой друг освен нас няма поне малко разбиране за тези страни по исторически причини.

Самата идея, че всичко в международните отношения може да бъде гарантирано за сто години напред, е плод на интелектуален идиотизъм, вкоренен в мистичната идея за някакъв "Запад" и НАТО, вечни и неизменни, които до края на света ще са във вражда със същата неизменна Русия. Този подход също така пренебрегва перспективата изменението на климата да преобърне текущите стратегически проблеми с главата надолу.

През последните 250 години Русия е била съюзник на Великобритания срещу Франция, враг в Кримската война, съюзник и враг на Германия през Първата и Втората световни войни, противник в Студената война, партньор срещу "Ал Кайда", а сега пак стана противник.

Уви, Стармър и неговият кабинет са в противоречие с историята - и Великобритания ще плати скъпо за това.

За автора

Анатол Ливен е британски писател, журналист, военен кореспондент и политически анализатор. Той е гост-професор в Кралския колеж в Лондон и старши научен сътрудник в Института за отговорно държавно управление Куинси във Вашингтон, където е директор на програмата за Евразия.