Бразилците са едни от най-набожните в света. А по време на мондиала със сигурност те безспорно са “най-най” по призиви за помощ свише. Разперилата ръце над Рио статуя на Христос сега не само е пазител на града и страната, а и най-големият олтар на планетата. И някакъв неописуем танц на вдигнатите към небето ръце е заменил самбата.

Всичко почна с контузията и отпадането от мондиала на Неймар миналия петък. Часове по-късно бразилците приеха трагедията и като знак божи, че молитвите им за шеста световна титла на “селесао” не са достатъчно силни. И се отприщи невиждано през годините нашествие за молитви към емблематичния връх на божия син.

А за туристите остана неочакваната голгота от 6 до 10 часа да се борят на опашки за щастието да видят каменния Христос и от него Рио в краката си. Да, без страдание няма и величие, и удоволствие, бихме вметнали скромно към вечната фраза... От началото на мондиала при всеки мач на Бразилия великият монумент е оцветяван с прожектори в цветовете на националния флаг - зелено, жълто и синьо. Домакините стартираха с голямо шоу, при което Христос “получи” одеждите на всеки от участвщите отбори. Но стига гостоприемност!

Време е за битка с Германия. Затова изведнъж пътят към върха се оказа много по-натоварен от обикновено. И да стигнеш до Исус Христос определено не е лесна мисия. Една единствена спирка от двете линии на метрото в града предлага публичен транспорт до статуята. Нейното достигане обаче е само старт на няколкочасова експедиция. Бразилците рядко говорят английски, но чуят ли паролата “Кристо”, с жестове веднага показват автобуси. Страхотно! Стига се бързо.

 Първоначалната еуфория обаче умира с последната спирка, от която се вижда монументът, но някъде високо в планината. Вече поназвайващи и английски хора с жилетки започват да упътват. Едни казват: “Идете на влака!” Други ви спират: “С него сте за три часа, вземете нашите микробуси за 20 минути!” Скачате в микробуса и о, чудо, за първи път на световното никой не ви иска пари. Бразилците ли се объркаха, Христос ли им влияе? Няма шанс! След 3 минути шофьорът набива спирачки и изкомандва слизане и сочи - “Там е касата!”. Окей, поне цената от около 8 евро не притеснява.

 А битката за върха продължава. След 20 минути микробусът наближава съвсем статуята, но... оказва се, че ви изпитват нервите. Шофьорът пак скача върху спирачките - “Слизайте!”. И това не е най-лошата новина. Купувате си билет за парка и се нареждате на... първата дълга опашка. Започва голямото чакане. На нея са се наредили и хората от микробусите, и тези от влака. Цената за вход в парка е 11 евро. От няколко дни минават рекордните над 10 000 души и кметството в Рио потрива ръце от дневния приход. Следва нареждане на най-гигантската опашка, водеща до малък паркинг за микробуси, които качват вече “даващите заето” ентусиасти до самата статуя.

Трябват кураж и търпение - чака се поне два часа. Жаркото слънце можете да го приемете за екстра. На опашката двама германски фенове показват дисциплина и тевтонска воля. “Здравейте, България - казва Ханс от Дюселдорф. - Битката с Бразилия започва оттук! Няма да им се дадем. На нашите момчета също няма да им е лесно в ада на Белу Оризонте. Но знаете - ако не сме втори, значи печелим. Сега ще спечелим.” Знаем за простата игра, в която накрая печелят германците. Знаем и че търпението е благодетел, казва християнската религия. И с тези мисли дочакваме мига.

Да си в краката на 30-метровата статуя, а Рио - в твоите. Мегаполисът в целия си блясък, океанът, заливите, огромните скали Шугърлоф, които все едно си говорят с Христос там горе, в облаците. За да заемеш удобни позиции за снимки, най-добре е да си играл ръгби. Толкова много хора на толкова малката площадка се борят за добро местенце. Мнозина лягат на земята, за да се “прицелят” с таблет или фотоапарат нагоре. Вече преобладават жълтите фланелки на Бразилия. Феновете наистина са толкова вярващи. Кръстят се, целуват емблемата на футболната федерация на гърдите, редят заклинания, споменават Неймар и... Германия (б.а. - със сигурност не с добро).

Но всички са добронамерени към гостите. Прегръщат се, снимат се. Сред тях има и германци, които не са толкова набожни. Просто са дошли да видят едно от модерните чудеса на света. Професор по ветеринарна медицина от Колумбия ахва, когато вижда надписа България на акредитациите. “Добре дошли на нашия континент - казва възрастният човек. - Миналия месец бях на семинар в Солун и пропуснах да дойда във вашата страна, струва ли си?” Така е в “краката на Исус Христос”.

Християните отиват да се помолят за здраве и щастие, а някои и за световната титла по футбол. Нищо че вече я имат. Статуята е най-голямата в света на Христос През 1930-а статуята на Исус в Рио е обявена за №1 в света. Дотогова лидерската позиция с лика на Христос принадлежи на Полша.

Монументът в Рио е разположен в планината Корковадо и по-конкретно в парка Тижука. Построяването му продължило от 1923 до 1932-а. Идеята идва от отец Винсент през 50-те години на 19-и век. Той искал да я посвети на принцеса Изабел, дъщерята на крал ПетроІІ. Но през 1859-а Бразилия става република и проектът пропада.

Чак през 1920-а католическото движение “Семана до монументо” започва да събира пари за изграждането на статуя на Христос, която светът не е виждал. Инженер на проекта е Ейтор да Силва Коста, а архитек е французин от полски произход – Пол Ландовски. Лицето на Христос е изваяно от румънския скулптор Джордже Леонида./trud.bg