Поддържането на връзки с руския президент Владимир Путин е несъвместимо с общото европейско бъдеще, заяви днес върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел на пресконференция след заседание на европейските външни министри в Люксембург.

Той направи тази забележка след обща среща с представители на страните от Западните Балкани, които очакват да се присъединят към Евросъюза. В рамките на Съвета по външни работи на ЕС участваха външните министри на Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора и Косово, съобщиха по-рано от Съвета на ЕС.

Борел добави, че ЕС е готов да разшири подкрепата си за региона и очаква тези държави да следват европейските решения в областта на отбраната и външната политика, както по отношение на Украйна и санкциите срещу Русия. В отговор на въпрос той отбеляза, че Сърбия засега не отговоря на предприсъединителното условие да прилага европейските външнополитически решения.

Във вторник започват преговорите с Украйна и Молдова, отбеляза върховният представител. Той отчете, че днес министрите не са постигнали необходимото единодушие за осигуряване на средства за Киев от целевия бюджет за отбрана. Борел потвърди, че въпреки това украинските власти ще получат средства, но от приходите от запорираното руско имущество в ЕС.

Той уточни, че след месец Киев ще разполага с 1,5 милиарда евро, а до края на годината - с още един милиард евро.

Борел отправи остро предупреждение към Грузия, че страната се отклонява от пътя към ЕС с въвеждането на ново законодателство за чуждестранните агенти и други промени, за които няма европейска подкрепа. По неговите думи е възможно държавите от ЕС да решат да понижат равнището на дипломатическото си представителство в Грузия. Той поясни, че с гласовете на 2/3 от държавите в ЕС може да се вземе решение изплащаните на Грузия европейски средства да бъдат ограничени.

По време на срещата в Люксембург италианският външен министър Антонио Таяни заяви, че Западните Балкани трябва да се присъединят към Европейския съюз преди Украйна и изрази надежда това да стане преди 2030 г., съобщават Танюг и БТА.

"Преди Украйна има много страни от Западните Балкани. Трябва да отидем по-далеч и се надявам на пълноправно членство за страните от Западните Балкани преди 2030 г., а след това трябва да работим с Украйна и Молдова. Мисля, че е важно незабавно да започнете диалог с Украйна", каза той.

Попитан дали това означава, че Западните Балкани трябва да имат предимство пред Украйна, Таяни отговори: "Разбира се. Те са отдавнашни кандидати. Мисля, че сме близо до приключване ( на процеса), а те също започнаха по-рано (европейската интеграция). В същото време трябва да работим с Украйна, но мисля, че имаме нужда време", каза Таяни, цитиран от БТА, и добави, че ЕС е готов да подкрепи Украйна.