Китайският президент Си Дзинпин си послужи тази седмица със смесица от сърдечност и икономически чар, за да изпрати ясно послание на Доналд Тръмп: Пекин има твърде голямо международно влияние, за да бъде наставляван от САЩ, пише Bloomberg в материал.

В понеделник камери заснеха китайския лидер по време на необичайна, непланирана среща с Владимир Путин и Нарендра Моди – неговите най-влиятелни партньори в съпротивата срещу САЩ на световната сцена, на срещата на върха в китайския пристанищен град Тяндзин. В един момент Си държеше ръката на индийския си колега, докато тримата мъже се смееха небрежно – поразителна сцена, като се има предвид, че само месеци по-рано Ню Делхи и Пекин се смятаха за съперници.

Кадрите са победа за десетгодишния политически проект на Си Дзинпин за създаване на алтернатива на водения от САЩ световен ред. Часове след като триото се събра на събитието на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Пекин подписа голямо споразумение за газопровод с Москва – удар по усилията на Тръмп да използва митата, за да откъсне Индия и Китай от руските енергийни източници.

„Китай развива и подрежда посланията си перфектно и картината на прегръдките между Си, Путин и Моди излиза на преден план“, посочва Джоузеф Грегъри Махони, професор по международни отношения в Източнокитайския педагогически университет в Шанхай. „Тази седмица ще бъде запомнена като тази, в която светът се промени фундаментално“, смята той.

Тръмп обикновено омаловажава подобни групи – включително тази на страните от БРИКС, които също включват Русия, Индия и Китай, които според него преувеличават позицията си спрямо САЩ. Във вторник той заяви, че „изобщо не е загрижен“ за срещите между Си, Путин и други през уикенда.

„Имаме най-силната армия в света, с далечна преднина“, каза Тръмп в радио интервю. „Те никога не биха използвали армията си срещу нас – повярвайте ми, това би било най-лошото нещо, което биха могли да направят“, допълни Тръмп.

Откакто пое властта през 2012 г., Си методично изгражда блокове извън орбитата на влиянието на Вашингтон. И макар подобни групи често да са били отхвърляни като празни приказки, търговската война на Тръмп им дава нова цел.

Си размахва икономическия морков, за да увеличи максимално сближаването. ШОС се сдобива с нова банка за развитие, обяви той по време на най-голямата среща на върха на групата от основаването ѝ през 2001 г., без да разкрива подробности за финансирането. Междувременно бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва планира да свика извънредна виртуална среща на лидерите на БРИКС в понеделник, за да обсъдят как да се обединят срещу търговската политика на Тръмп, съобщи Bloomberg.

Пекин също така демонстрира и мощта си като разрастваща се военна сила на парад в сряда, на който присъстваха лидери, сред които и севернокорейският Ким Чен-ун и Путин, докато Китай представя нови хиперзвукови оръжия и бойни дронове. Моди не остана за събитието.

И макар министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт да определи срещата на върха на ШОС като „до голяма степен демонстративна“, за други наблюдатели Си е постигнал значима промяна в баланса на дипломатическата сила.

„Срещата на върха на ШОС беше ясна победа за светогледа на Китай“, посочва Джеръми Чан, старши анализатор в екипа за Китай и Североизточна Азия в Eurasia Group. „Сливането на ШОС с честването на 80-годишнината от края на Втората световна война от страна на Китай – да не говорим за ретушираната интерпретация на Пекин на войната – показва доколко са били възприети възгледите на Китай“, допълва той.

Приемането от ШОС на позицията на Пекин по въпросите на международната сигурност показва нарастващото влияние на Си, добавя Чан, според когото в съвместното изявление на групата е пропуснато всяко споменаване на Украйна, като същевременно са осъдени атаките на САЩ и Израел срещу Иран.

Групата на страните от ШОС обикновено е спъвана от съперничества между членките като Индия и Пакистан, както и от тесния си фокус върху сигурността, който предлага малко материална подкрепа. Организацията като цяло не успява да предостави съществена помощ по време на кризи, включително и при скорошните атаки срещу Иран.

По същия начин и разговорите за определяне на единна валута на БРИКС не успяват да наберат инерция и предизвикаха гнева на Тръмп, който заплаши с мита, ако подобно нещо се случи.

„Тази седмица е дипломатически триумф за Пекин, но Китай все още е на години или десетилетия от неутрализирането на американската мощ при международните финанси, сигурност и технологии“, коментира Нийл Томас от Центъра за китайски изследвания към Института за азиатски обществени политики. Пекин „все още не може да предложи вида гаранции за сигурност и отворена икономическа архитектура, предоставяни от САЩ“, допълва той.

Тазгодишната активност на организацията, председателствана от Китай, адресира някои опасения. Си представи една модернизирана структура, обединяваща категориите на наблюдатели и партньори за диалог в едно общо наименование „партньор“, за да се подобри евентуално процесът на вземане на решения. По-съществено членовете се съгласиха и да създадат Банка за развитие на ШОС, концепция, обсъждана от години, но едва сега получила одобрение.

„Китай използва банката като механизъм за сплотяване на геополитическата група, както видяхме да прави и преди с Новата банка за развитие на БРИКС“, посочва Кристофър Бедор, заместник-директор на звеното за изследвания за Китай в Gavekal Dragonomics, като според него това може да се окаже съществено. „Няма противоречие в това да се разглежда едновременно като геополитически инструмент и като институция, която може да донесе реални ползи на хората“, допълва той.

Си Дзинпин очерта и други предложения за засилване на икономическата подкрепа за членовете, включително увеличени инвестиции, заеми за партньори и безвъзмездни средства за държавите членки.

Китай също така обяви тази седмица решение да тества прилагането на безвизов режим за руски граждани, като въведе програма, която в продължение на месеци – а в някои случаи и години – беше достъпна за редица европейски и други държави.

И докато администрацията на Тръмп описва Русия и Китай като естествени врагове, реалността е, че във време на конфликт със САЩ те се нуждаят един от друг, според Александър Габуев, директор на Центъра „Карнеги“ за Русия и Евазия.

„Си Дзинпин държи кормилото“, добавя той. „Асиметрията, при която Китай може да подбира какво иска в партньорството и да определя условията, е изключително на показ“, допълва той. /investor.bg