Вашингтон и Москва обсъждат сделка за прекратяване на войната в Украйна, която може да признае фактическия контрол на Русия върху завзети територии. Путин настоява Киев да се откаже от Донбас и Крим, а САЩ търсят съгласието на Украйна и европейските ѝ съюзници, пише "Блумбърг".

Според източници, запознати с преговорите, двете страни се стремят да постигнат споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна, което би узаконило фактическото прехвърляне на територии, превзети от Русия по време на специалната военна операция. Руски и американски представители работят по условията на сделката преди срещата на върха между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин, която може да се състои още следващата седмица. Източниците, пожелали анонимност заради конфиденциалния характер на разговорите, уточняват, че Вашингтон се опитва да гарантира готовността на Украйна и нейните европейски съюзници да се съгласят с параметрите на предложението, чиято реализация обаче не е сигурна.

По информация на агенцията, Путин настоява Украйна да се откаже от претенциите си към целия източен Донбас в полза на Русия, както и към Крим, присъединен към Руската федерация през 2014 г. В такъв сценарий президентът Володимир Зеленски ще трябва да нареди изтеглянето на украинските войски от частите на Луганска и Донецка област, които Киев все още контролира, давайки на Москва победа, каквато тя не е постигнала на бойното поле от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Подобен развой би бил голям успех за Путин, който отдавна търси преки преговори със Съединените щати по условията за прекратяване на конфликта, изключвайки Украйна и европейските ѝ партньори. Зеленски рискува да бъде поставен пред избор между приемане на сделка, която включва загуба на територии, или липса на споразумение – със страховете в Европа, че ще остане да наблюдава прекратяването на огъня, докато Русия възстановява силите си.

Съгласно обсъжданите условия, Русия би прекратила офанзивата си в Херсонска и Запорожка област, спирайки на сегашната линия на контакт. Източниците предупреждават, че планът все още се разработва и може да претърпи съществени промени. Не е ясно дали Москва е готова да се откаже от каквито и да било територии, които контролира в момента, включително и от Запорожката атомна електроцентрала – най-голямата в Европа.

Белият дом отказа коментар по запитване на Bloomberg. Мълчаливи останаха и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, както и представители на украинското ръководство. По думите на източниците, целта на бъдещото споразумение е да спре конфликта и да подготви почвата за прекратяване на огъня, последвано от технически преговори за окончателно мирно уреждане. Преди това САЩ настояваха Русия първа да се съгласи на безусловно прекратяване на огъня, за да се отвори пространство за преговори.

В петък Путин е разговарял по телефона с китайския президент Си Дзинпин, индийския премиер Нарендра Моди, както и с лидерите на Южна Африка, Узбекистан, Казахстан и Беларус. Според Кремъл, в тези разговори той е споделил подробности от посещението в Москва на специалния пратеник на Тръмп – Стив Уиткоф – на 6 август.

Тръмп, който се завърна в Белия дом през януари с обещанието бързо да сложи край на най-сериозния военен конфликт в Европа след Втората световна война, изрази нарастващо разочарование от отказа на Путин да се съгласи на прекратяване на огъня. От февруари двамата лидери са провели шест телефонни разговора, а Уиткоф се е срещал с руския президент пет пъти в опит да изгради рамка за споразумение.

Паралелно с тези преговори, Киев търси гаранции за сигурност и призовава партньорите си да поддържат санкционния натиск върху руската икономика. Досега Тръмп не е предприел директни икономически мерки срещу Москва, но тази седмица нареди удвояване на митата върху индийски стоки, свързани с руски петрол, до 50%, предизвиквайки недоволство в Ню Делхи. Американският президент настоя Путин да приеме прекратяване на огъня до петък, в противен случай САЩ ще наложат мита и на други държави, купуващи руски петрол, за да засилят икономическия натиск върху Кремъл.

Путин многократно е заявявал, че военните му цели остават непроменени – Украйна да приеме неутрален статут, да се откаже от стремежа за членство в НАТО и да признае загубата на Крим и още четири източни и южни региона. Части от самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР са под руски контрол от 2014 г., когато Кремъл подкрепи сепаратистите малко след анексирането на Крим. През септември 2022 г. Путин обяви, че четирите украински области са станали част от Русия „завинаги“, въпреки че Москва все още не контролира цялата им територия.

Съгласно конституцията на Украйна, страната не може да отстъпва територии. Представителите ѝ подчертават, че няма да признаят прехвърлянето на тези региони под руска юрисдикция. Не е ясно дали Путин ще се съгласи да участва в тристранна среща с Тръмп и Зеленски, дори и при постигнато споразумение с американския президент. Руският лидер заяви в четвъртък, че не би възразил на среща със Зеленски при „подходящи условия“, но отбеляза, че в момента такива не съществуват.

Много официални лица, включително в САЩ, се съмняват в готовността на Путин да сложи край на конфликта или в интереса му към споразумение, което не удовлетворява напълно целите на Кремъл в Украйна.

Тръмп каза в четвъртък, че е готов да се срещне с Путин, дори и без участието на Зеленски – с което разсея по-ранните спекулации за тристранен формат. „Не обичам да чакам“, заяви американският президент пред репортери в Овалния кабинет. „Те искат да се срещнат с мен и аз ще направя всичко по силите си, за да спра убийствата.“

По думите на руския помощник по външната политика Юрий Ушаков, Москва и Вашингтон финализират детайлите по срещата в следващите дни и вече са определили мястото, което обаче не се разкрива публично. Съединените щати вече са предложили да признаят Крим за руска територия като част от бъдеща сделка за прекратяване на конфликта и на практика да отстъпят на Москва контрола върху части от други украински региони. Предишни варианти на предложението предвиждаха връщането на Запорожка и Херсонска област под украински контрол.

Превод и редакция: Епицентър.БГ