През последните дни започнаха да изникват първите признаци за проблеми от санкциите на САЩ

Правителствата в Европа и Близкия изток бързат да се уверят, че мащабните петролни дейности на руския енергиен гигант „Лукойл“ могат да продължат, след като Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на компанията и след това отхвърли ключова оферта за активите на компанията миналата седмица, предава Bloomberg.

Втората по големина петролна компания в Русия има мащабна международна дейност, включително петролни находища, рафинерии и бензиностанции. Тя беше санкционирана от САЩ и Великобритания миналия месец с кратък прозорец – до 21 ноември, за прекратяване на дейностите с компанията.

До миналата седмица изглеждаше, че проблемът ще намери решение, като компанията за търговия с енергия Gunvor Group прие сделка за придобиване на международните активи на „Лукойл“. Но процесът беше прекъснат в четвъртък, когато Мининистерството на финансите на САЩ нарече Gunvor „марионетка“ на Кремъл. Търговската компания се оттегли от сделката и направи още по-неотложни усилията за продължаване на работата на активите на руската компания.

„В момента се бърза с намирането на решение за чуждестранните активи на „Лукойл“, особено откакто Министерството на финансите на САЩ отхвърли офертата на Gunvor за придобиването на всички активи“, коментира Ричард Бронз, ръководител на геополитиката в консултантската компания Energy Aspects. „Макар че световните петролни пазари имат добър наличен буфер да поемат нарушения на доставките, картината е доста различна за рафиниращия сектор“, допълва той.

През последните дни започнаха да изникват първите признаци за проблеми от санкциите.

„Лукойл“ обяви форсмажорни обстоятелства в иракско петролно находище, което съставлява около една десета от всички барели, добити в страната, а две държавни компании поеха дейностите, за да гарантират, че производството от находището може да продължи.

България също предприе действия за поемане на пълен контрол върху най-голямата рафинерия в страната в опит работата ѝ да продължи и работните места да бъдат защитени. Във Финландия някои бензиностанции изчерпват запасите си от гориво, след като компания, притежавана от „Лукойл“, спря да получава доставки, съобщиха местни медии.

Гъвкавост

Редица страни настояват САЩ да предоставят лиценз, за да позволят активите на „Лукойл“ да продължат да работят след 21 ноември – нещо, което администрацията на Доналд Тръмп направи с други санкционирани руски активи.

Но ако този път не бъдат предоставени удължавания, това може да се усети на петролния пазар и на пазарите на горива.

Представители в България казват, че водят разговори с Министерството на финансите на САЩ, откакто санкциите бяха задействани за първи път, в опит да осигурят продължаването на работата на рафинерията в Бургас, която произвежда 195 хил. барела дневно. Тя е най-голямата в Югоизточна Европа и е в дълъг процес на продажба, който все още не е дал резултат.

В съседна Румъния запознати с въпроса източници заявиха, че страната може да поиска удължаване на крайния срок 21 ноември, но все още не е предприела такава стъпка. Те допълниха, че национализирането на румънските активи на „Лукойл“, включващи рафинерията „Петротел“, която произвежда 50 хил. барела дневно, се смята за решение само в краен случай.

Същевременно правителството на Молдова планира да купи склад за горива от „Лукойл“, за да осигури дейността на летището в столицата на страната Кишинев, съобщи министърът на енергетиката Дорин Жунгиету в публикация във Facebook миналата седмица. То също поиска удължаване на мерките отвъд 21 ноември.

Правителството „преговаря с „Лукойл“, така че доставките на петролни ресурси да не бъдат засегнати“, заяви Жунгиету в отделна публикация в понеделник. „Сега е отговорност на компанията да осъществи всички действия неотложно“, допълни той.

Причините за безпокойство за доставките на горива са сериозни – макар че бенчмарковите фючърси върху суровия петрол са на цена от близо 60 долара за барел в Европа, цените на дизела са близо до 95 долара.