Европейските наблюдатели са обезпокоени от много аспекти на мирното предложение на Тръмп за Русия и Украйна

Изправени пред политическите и икономическите атаки на президента на САЩ Доналд Тръмп през изминалата година, европейските лидери отговориха с ласкателства, кралски приеми и обещания да купуват повече оръжия и американски втечнен природен газ.

Но докато мнозина смятаха, че са открили формулата за „управление“ на Тръмп, нападките на САЩ срещу Европа с времето само се умножиха. Миналия месец това беше мирното предложение от 28 точки за войната между Русия и Украйна, представено без консултации с Киев. Сега Националната стратегия за сигурност на САЩ твърди, че Европа е в „икономически упадък“ и преживява „цивилизационно заличаване“, като открито подкрепя партии, враждебни към ЕС. Това се посочва в анализ на Майда Руге за Foreign Policy.

Ето какво още коментира тя:

"Тези действия не са несвързани импулси. Взети заедно, те се вписват в стратегия, насочена към реализиране на геоикономическите амбиции на администрацията на Тръмп: пълна регулаторна свобода за технологичните компании от Силициевата долина в Европа и търговско рестартиране на отношенията с Русия за сметка на украинския и европейския суверенитет.

Както желанието на администрацията на Тръмп да отвори Русия за американски инвестиции, така и стремежът ѝ да запази Европа отворена за американските технологични гиганти, изискват едно и също условие: фундаментално отслабване на ЕС. В този процес крайнодесните партии в Европа не са просто идеологически съюзници, а ключов елемент от бизнес плана.

Европейските наблюдатели са обезпокоени от много аспекти на мирното предложение на Тръмп за Русия и Украйна. Но един нов детайл е особено тревожен. „Уолстрийт джърнъл“ наскоро съобщи, че преговарящите от екипа на Тръмп вече не желаят да използват замразените руски активи за възстановяването на Украйна.

Вместо това те смятат, че тези средства могат да послужат като инвестиционен капитал за по-широка икономическа реинтеграция на Русия. По-конкретно, това би позволило на американски компании да придобиват активи или да влизат в съвместни предприятия, използвайки средства, държани от Европа. Според информацията, този план е бил обсъждан в Маями между преговорния екип на Тръмп и руски представители като част от разговор за връщането на руската икономика, оценявана на 2 трилиона долара, „от студа“.

В този контекст дневният ред на Тръмп изглежда по-малко като дипломатическа рамка за мир и повече като корпоративен план за преструктуриране: възраждане на газопровода „Северен поток 2“, завръщане на Exxon в газовия проект „Сахалин“, придобиване на затруднени руски енергийни компании като „Лукойл“ и развитие на арктически газови и редкоземни проекти. Очакването във Вашингтон е, че нормализирането на отношенията с Русия ще създаде търговско пространство, в което американските компании ще получат предимство на „първия играч“ в сектори, от които европейците са били изключени.

Тези проекти обаче биха били най-печеливши, ако Европа отново отвори пазарите си за Русия, особено за руската енергия. Това означава отслабване на санкциите, облекчаване на лицензионните режими и срив на политическата съпротива в рамките на ЕС. С други думи, мирният план на Тръмп за Украйна е политически инструмент за отключване на поредица от изключително доходоносни търговски сделки. А европейските правителства и институциите на ЕС стоят на пътя им.

Паралелно с това технологичните гиганти от Силициевата долина също възприемат Брюксел като сериозна заплаха за бизнес моделите си. Докато администрацията на Тръмп настоява за пълна дерегулация на компаниите за изкуствен интелект в САЩ, ЕС и неговите държави членки запазват ангажимента и капацитета си да регулират Big Tech.

Администрацията на Тръмп засили атаките си срещу Европа, след като ЕС наложи глоба от 140 милиона долара на платформата X на Илон Мъск за подвеждащ дизайн и пропуски в прозрачността. В рамките на по-широка регулаторна офанзива Брюксел разследва и Meta, и Google заради функции, свързани с изкуствения интелект, достъпа до данни и доминиращото им пазарно положение. Както наскоро написа Ед Люс във „Файненшъл таймс“, когато предприемачите от Силициевата долина и екипът на Тръмп погледнат към Европа, „те виждат единствено препятствия, които трябва да бъдат разчистени“. И тук силният ЕС е най-голямата пречка пред по-широкия бизнес план на администрацията.

Как може да реагира Европа на тази атака? Централният проблем е, че докато Русия продължава настъплението си в Украйна, зависимостта на Европа от САЩ в областта на сигурността дава на администрацията на Тръмп значителен лост за ескалация. Континентът се оказва в ситуация, в която се опитва да гаси пожар в собствения си двор, докато пожарникарят обмисля сделка с подпалвача.

В тази обстановка европейските лидери трябва да излязат с единен и решителен отговор. Това започва с ясно формулиране на очакванията на Европа към Вашингтон. Разумен минимум е твърдо зачитане на европейските „червени линии“ по отношение на Русия и Украйна, както и прекратяване на американската намеса във вътрешнополитическите процеси на Европа. За да подсилят тази позиция, европейците трябва да предложат и собствен мирен план за Украйна.

Европейските лидери не могат да си позволят да бъдат разделени или маневрирани към едностранни отстъпки в преговорите със САЩ. В сферата на дигиталната политика Европейската комисия разполага с пълна компетентност и трябва да я използва решително. Координирането на политиката спрямо Украйна и Русия чрез формалните структури на ЕС обаче вече не е възможно, тъй като Унгария и Словакия със сигурност ще играят ролята на блокиращи фактори.

Занапред европейските лидери следва да действат чрез неформална коалиция от държави членки със сходна визия. Такава коалиция вече съществува в зародиш: лидерите на Германия, Финландия, Франция и Италия отдавна координират дипломатическите си контакти с Тръмп. Тази група трябва да се разшири и да включи Дания, Полша, Нидерландия, Норвегия и други съмишленици. Скорошното решение на ЕС да удължи санкциите чрез гласуване с квалифицирано мнозинство е важна стъпка за заобикаляне на потенциалните блокиращи държави.

В момента ЕС контролира по-голямата част от замразените руски суверенни активи, както и правните механизми, необходими за използването на печалбите от тях. САЩ не могат да реализират плана си за Русия без европейски правни решения и финансова инфраструктура. В това отношение Европа разполага с реален лост за влияние — и трябва да е готова да го използва.

Отвъд това европейците трябва да разработят координиран списък с европейски активи, които САЩ ценят и не биха искали да загубят. Това означава да се разгледат държавите членки и единният пазар на ЕС като едно цяло — един от най-големите отворени пазари в света за американските технологични компании, агробизнеса, услугите и дигиталните платформи. Вашингтон зависи от Европа и в редица други области, включително за ключови компоненти в напредналото производство и веригите за доставки на критични технологии.

Накрая Европа се нуждае от последователен публичен наратив, който да противодейства на американската политическа намеса, осъществявана чрез подкрепа за крайнодесни партии. Основната аудитория за този наратив трябва да бъдат самите европейци. Вместо да се въвличат в културна война с Вашингтон или с крайната десница, европейските лидери трябва ясно да изтъкват търговските мотиви, които стоят зад атаките на администрацията на Тръмп срещу Европа.

Лостовете за влияние на Европа спрямо Съединените щати съществуват, но те стават ефективни само когато бъдат обединени и използвани стратегически. Ако Европа не успее да се сплоти и да даде отпор, рискува собствените ѝ активи, пазар и политически институции да бъдат използвани срещу нея."[**sorce_name**]