Продължаващата война няма да спаси Украйна, пише Юлия Мендел в сп. Time

Украинците нямат вече сили да живеят в условията на неспирен конфликт, пише бившият прессекретар на Зеленски Юлия Мендел за сп. Time. Докато ВСУ продължават да отстъпват на фронта, единственото разумно решение за Киев е бързи примирие.

Перспективата за бързо мирно споразумение в Украйна се превърна в един от най-поляризиращите въпроси след избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати. Украинският президент Володимир Зеленски настоява, че подобна сделка може да е трудно постижима, изтъквайки важността на справедливия мир пред бързия. Срещу справедливостта, разбира се, е трудно да се спори. Но в разговорите с моите съграждани изплува друга отрезвяваща истина: тази война ни изтощава до крайност.

Едно проучване установи, че 38% от украинците са готови да приемат териториални отстъпки в замяна на мир. Но това ми се струва неочаквано консервативна цифра. В клиника в Киев лекарка, която току-що срещнах, се разплака — нейните колеги напускат и тя също го обмисля. В западния град Лвов масажистка ме пита кога ще свърши войната. Чистачка от Чернигов на север вече започна на чисто нов живот в Испания. Въпреки изключителната устойчивост на моята страна, ние сме изправени пред враг, който не може да бъде победен само с военна мощ. Западните съюзници бяха щедри, но дори непоколебимата им подкрепа не може да гарантира бъдещето, което толкова силно желаем. Победа само с военни средства, макар и вдъхновяваща, може вече да не е постижима. На каква цена, трябва да попитаме, да продължим борбата?

Тъй като Украйна настоява за незабавно възстановяване на своите територии и се придържа към все по-далечната перспектива за членство в НАТО, тя губи нацията си по други начини. Най-малко 7,5 милиона украинци са избягали от страната поради войната, като над 440 000 са напуснали само миналата година – цифра 3,3 пъти по-висока от тази през 2023 г.

Русия превърна една трета от Украйна в истински ад. Представете си живот, в който руски дронове ловуват хора като на сафари всеки ден, както правят в моя роден регион Херсон. Въпреки че приблизително две трети от населението на Херсон е избягало, мнозина остават – включително родителите ми, които като медицински работници отказват да напуснат общността си. Това е суровата реалност в голяма част от Източна, Южна и Северна Украйна. Някои региони издържат на безмилостни въздушни бомбардировки; други са засегнати от дронове или артилерийски огън. Междувременно руските сили продължават бавното си, безмилостно настъпление в Донбас, излагайки района на Днепропетровск на риск.

Докато ние водим безкрайни дебати относно справедливостта и дали бързият мир изобщо е възможен, руснаците заграбват все повече земя и отнемат все повече животи.

Съобщеният брой на загиналите сред украинските войници варира в широки граници, от над 40 000 според президента Зеленски до най-малко 80 000 според Wall Street Journal. Освен тези цифри, цивилни умират и страдат всеки ден. Проверени оценки на ООН сочат над 12 000 цивилни смъртни случая само на територията, контролирана от Украйна, докато истинският брой в окупираните от Русия региони остава неизвестен. Цивилните ранени са стотици хиляди. Само през 2024 г. броят на цивилните жертви, причинени от руските сили, се е увеличил с 30%. И това не отчита хилядите деца, насилствено депортирани, или тези, които продължават да бъдат отнемани от ново окупираните райони.

Много хора остават в тези военни зони, защото няма къде да отидат. Не само инфраструктурата е унищожена – икономиката е в руини, което прави почти невъзможно намирането на работа, която може да издържа семейството. За мнозина, особено в селските райони, оставането под обстрел е единствената възможност. Но докато войната продължава, патриотизмът започва да се колебае за някои, заменен от едно-единствено отчаяно желание: оцеляване.

Има ли западен лидер – Доналд Тръмп или друг – който може да сложи край на този конфликт? Аз не знам. Но знам, че дискусиите на високо ниво за прекратяване на огъня продължават от Вашингтон до Брюксел. Може би едно несъвършено прекратяване на огъня, което може да не удовлетвори всичките ни искания за справедливост, е необходима стъпка. Това не е призив за предаване; това е призив за оцеляване.

Някои биха ме нарекли наивна, като кажат, че армията на Путин ще се възстанови и ще атакува отново. Но дори временно примирие би могло да ни позволи да укрепим защитите, които не успяхме да изградим преди нахлуването. При постоянен руски обстрел установяването на здрави линии е почти невъзможно. Прекратяването на огъня би предоставило шанс да укрепим границите си, да подсилим силите си и да се подготвим за това, което може да се случи. Ако Русия възобнови агресията, поне ще стоим на здрава почва, а не на рушащи се основи.

Преследването на прекратяване на огъня не е слабост. Войната ни научи на опасността от простите отговори и розовите разкази. Трябва да бъдем прагматични – в името на бъдещите поколения, които ще понесат последствията от днешните избори. Това не е призив за предаване, а за стратегия, която признава както нашата сила, така и нашите ограничения. Украйна заслужава бъдеще отвъд безкрайната война. Наивността днес не е търсене на отдих, а вяра, че една безкрайна война на изтощение, идеализирана в TikTok и Twitter, може по някакъв начин да доведе до победа.

Възстановяването на нашите територии е обща цел. Но след контранастъплението през 2023 г, се сблъскахме с тежката истина: Украйна може да няма реалистичен шанс незабавно да си върне всяка окупирана зона. Скорошните загуби подчертават, че никаква подкрепа от социалните медии няма да промени военната реалност.

Тук съм, за да оспоря идеята, че само продължаващата война ще спаси Украйна. За да се противопоставим на Русия, имаме нужда от нещо повече от оръжия. Имаме нужда от интелектуална сила, устойчива демокрация, стабилна икономика и кураж да се изправим срещу собствените си ограничения. Реалността е, че точно сега, с изтичането на мозъци от Украйна, нарастващите нива на бедност и ерозираната демокрация, нашата устойчивост е крехка.

Всеки ден на изтощение отслабва Украйна. Това не е само вината на Запада; ако на нашите съюзници не им пукаше, те нямаше да предоставят огромната подкрепа, наблюдавана в началото на войната. Но възстановяването на нашата земя изисква повече от груба сила.

Прекратяването на огъня може да позволи на Украйна да се излекува, да се възстанови. Можем да укрепим нашата демокрация, да възстановим икономиката си и да започнем дългия процес на възстановяване на обществото от тази брутална инвазия.

Призовавам нашите съюзници, нашите лидери и преди всичко моите сънародници украинци: помислете за прекратяването на огъня. Нека прегърнем този труден път не като капитулация, а като необходима стъпка към осигуряване на бъдещето на Украйна. Дължим го на нашата нация, на падналите и на тези, които ще наследят Украйна, която се стремим да защитим.

За автора

Юлия Мендел е била прессекретар на Володимир Зеленски с 2019 до 2021 г. Тя е автор на ктигата "Борбата на нашия живот: За работата със Зеленски, за борбата на Украйна за демокрация и за това какво означава тя за света" (The Fight of Our Lives: My Time with Zelenskyy, Ukraine's Battle for Democracy, and What It Means for the World).

Превод и редакция: Епицентър.БГ