Европейците могат да се самозалъгват колкото си искат, но решението за прекратяване на огъня в Украйна в крайна сметка ще бъде взето без тяхно участие, пише Анатол Ливен за Berliner Zeitung. Критичните въпроси ще се обсъждат двустранно между двете суперсили - Русия и Съединените щати.

Дори някои европейци сега шумно да настояват на своето, решението за прекратяване на огъня в Украйна ще бъде взето от суперсилите - САЩ и Русия.

Всички страни, участващи в украинския конфликт, в момента се опитват да заемат позиции преди мирните преговори, предложени от Доналд Тръмп. Не е известно обаче кои от тези позиции са неотменими, кои подлежат на преговори и кои само подкопават напредъка в преговорите.

Британският външен министър Дейвид Лами и дипломат №1 на ЕС Кая Калас заявиха, че не виждат смисъл от преговори сега. Владимир Путин, според Лами, не е правилният човек, с когото да се води диалог, докато "предизвиква такъв хаос на европейска земя".

Британският министър на отбраната Джон Хийли предложи изпращане на британски войници в Украйна да обучават украинските сили. След това Кремъл обяви намерението си да удари тези войски, което може да предизвика нова спирала на ескалация и да доведе до провал на мирните преговори.

Разбира се, съобщението за разполагането на западни войски може да се разглежда като разменна монета. Има обаче два проблема с това.

Първият е, че през последното поколение твърде много британски войници са загинали във войни, които са били зле планирани и нямат нищо общо с националните интереси на Великобритания.

Второ, Западът има тенденция да превръща предложенията, които трябва да бъдат договорени (като смешната и безумна идея за членство на Украйна в НАТО) във въпроси на морала и престижа с неоспорима сила.

Изгледи за военен успех на Украйна няма

Западните войници в Украйна, независимо дали с цел обучение или като мироопазващи сили, са също толкова неприемливи за Москва, колкото украинското членство в НАТО. Ако Западът настоява за това, мирните преговори ще се провалят. Обратно, същото важи и за очакваните искания на Кремъл - по-специално пълното изтегляне на украинците от четирите региона на Украйна, преминали към Русия.

Такива проблеми могат да бъдат решени само чрез преговори. От гледна точка на Запада, единствената причина да не ги водим в момента (както предполагат Лами и Калас) би била перспективата за военен успех в Украйна през следващите шест до дванадесет месеца.

Но такава перспектива няма. В обозримо бъдеще Украйна ще продължи да губи територии. Освен това съществува реална опасност по-слабата ѝ армия да се разпадне. Като се има предвид състоянието на европейските правителствени бюджети, дори не е сигурно, че средствата от ЕС ще продължат да текат в настоящата рамка.

В Русия също не всичко върви по план. Елитът се опасява от рязко покачване на инфлацията. Освен това военният прогрес е изключително бавен и със загуби. Повечето руснаци изглежда предпочитат компромисен мир в близко бъдеще.

На годишната си пресконференция Путин обяви готовността си за среща с Тръмп. Това обаче е изпълнено с опасности. Тръмп може да направи отстъпки, но въпреки това Русия няма да направи компромис по важни второстепенни въпроси. Възможно е също така американецът да се откаже от този въпрос в гнева си, ако Путин не се съгласи незабавно с неговите предложения.

Путин също така настоява всяко споразумение с Володимир Зеленски първо да бъде ратифицирано от украинския парламент. Това предполага, че критичните въпроси ще бъдат обсъждани двустранно между Русия и Съединените щати. Само след постигане на споразумение ще знаем до каква степен прекратяването на огъня може да бъде устойчиво.

За автора

Анатол Ливен е британски писател, журналист и политически анализатор. Гост-професор в Кралския колеж в Лондон и старши научен сътрудник в Института за отговорно държавно управление "Куинси".

Превод и редакция: Епицентър.БГ