Европейците искат да изпратят войски в Украйна. Но Русия няма да ги допусне там. А европейците са просто сянка на самите себе си

Трябва ли германски войници да бъдат пратени в Украйна, за да осигурят "гаранции за сигурност" заедно с НАТО? Бундесканцлерът Фридрих Мерц казва, "че ние като Федерална република Германия имаме голям интерес и голяма отговорност да участваме". Според канцлера това трябва да се обсъди в [управляващата] коалиция, "дори и относно въпроса дали е възможно да вземем съответните решения". Има се предвид, че за мисии на Бундесвера в чужбина е необходим мандат от Бундестага.

Още по-ясно се изразява партийният колега на канцлера Томас Рьовекамп, председател на комисията по отбрана. Политикът от партията на християндемократите счита, че "европейците" трябва да бъдат "готови заедно с американците" да "отблъснат атака" с войски в Украйна.

В това се крие готовността да се води война срещу Русия с германски войници. От 1918 г. насам това би било третата бойна мисия на германски войници на територията на днешна Украйна. Тогава Германският райх подкрепя в Киев правителство, което по-късно се срива. Немците си прибират в Берлин своя провалил се наместник, казашкия генерал Павло Скоропадски.

Втората германска военна операция в Украйна се провежда от 1941 до 1944 г. срещу Съветския съюз и завършва с тотално германско поражение. Тогава на германска страна се сражават и украинци, например в "Шутцманшафтбатальон 201". Един от неговите командири, Роман Шухевич, е почитан в Украйна като национален герой.

Зеленски няма да издигне знаме на победата в Крим

Разпалената дискусия за участието на Германия в силите на НАТО в Украйна измества два неудобни факта. Първо: Украйна няма да спечели войната, Зеленски няма да издигне знаме на победата в Крим и няма да проведе парад на победата в Донецк. Второ: Русия при никакви обстоятелства няма да се съгласи с разполагането на войски от страни, които са подкрепили Украйна във войната.

Русия разглежда войниците на НАТО на украинска територия като бойци на страната на Киев. Това, което се предлага като "гаранция за сигурност", се превръща в измама за военна ескалация. Единственото, което би било гарантирано, е завръщането на цинкови ковчези.

"Немците на фронта" беше известната заповед на британския адмирал Едуард Хобарт Сеймур по време на международната военна експедиция до Пекин през юни 1900 г., прикрита като "гаранция за сигурност" за чуждестранните мисии там.

По време на Боксерското въстание Китай се съпротивлява на колониалното господство. Кървавата баня приключва с отказването на европейците от колонизирането на страната.

Днес бившите колониални сили Великобритания и Германия отново са в един фронт срещу Китай, Русия и други страни от глобалния Юг (руснаците, които през 1900 г. в Пекин все още са били част от съюза, са сменили лагера). Отново британците с категорични думи призовават своите германски съюзници. Техният премиер Киър Стармър претендира за "водеща роля" в подкрепата на Киев. Той кани и германците да се присъединят към експедиционния корпус на желаещите да осигурят "солидни гаранции за сигурност".

Само че, ако погледнем нещата трезво - ако слушаме Стармър, Мерц и Макрон на масата на американския президент в Белия дом, смалени и подмазвачески, думите им не звучат като победни фанфари. По-скоро приличат на хор от застаряващи евнуси.

Удо Норден е историк и политолог. Занимава се предимно с постсъветските страни и Западна Африка.