Белгийският министър на бюджета Винсент Ван Петехем предупреди, че драстичното увеличаване на военните разходи в рамките на НАТО може да застраши социалната държава и да доведе до орязване на социалните помощи. В интервю за Financial Times той заяви, че всяко нарастване на бюджетния дефицит днес се превръща в бъдещ дълг, който един ден ще трябва да бъде изплатен чрез "данъци или съкращения в социалните програми".

"Отбраната със сигурност заслужава пълното ни внимание, но същото важи и за устойчивостта на нашата социална държава", подчерта Ван Петехем.

Изказването му идва дни след като правителството на Белгия се съгласи да увеличи военния си бюджет до 2% от БВП - текущият целеви праг на НАТО, определен преди десетилетие. За да компенсира финансовия натиск, Белгия ще се опита да активира т.нар. "национална клауза за изключения" - механизъм на Европейската комисия за временно разхлабване на фискалните правила. Страната също така ще кандидатства за част от предлаганите €150 милиарда заеми от ЕС.

Темата за нарастващите военни разходи е особено актуална на фона на войната в Украйна и агресивната риторика от страна на Русия. Очаква се лидерите на НАТО да повишат официалната цел за военни разходи над 3% от БВП по време на срещата на върха в Хага през юни. Американският президент Доналд Тръмп настоява разходите за отбрана на съюзниците да достигнат дори 5%.

Белгия ще поиска от НАТО да зачита инвестиции в инфраструктура - като пътища и мостове - като част от военните разходи, посочва още Ван Петехем. Страни като Испания и Италия също настояват за по-широко тълкуване на термина "отбранителни разходи", включващо киберсигурност, борба с климатичните промени и граничен контрол.

От своя страна, държави на първа линия като Естония и Финландия се противопоставят на тази идея, настоявайки средствата да бъдат насочвани основно към реалния военен капацитет.

Балансът между отбраната и социалната защита все повече се превръща в стратегически и политически тест за бъдещето на Европейския съюз и НАТО.