Съд в Беларус даде в петък присъди между две и 25 години затвор  на десетки лица за подпомагане на "терористичен акт" срещу военно летище извън столицата Минск миналата година, съобщава "Ройтерс".

В петък главната прокуратура на Беларус съобщи, че градският съд в Минск е осъдил 12 лица, след като ги е признал за виновни в тероризъм, екстремизъм и други тежки престъпления.

Основният обвиняем, украинецът Николай Швец, беше осъден задочно на 25 години затвор. Швец, който даде интервю за беларуската държавна телевизия миналия април, в което разказа подробно как е планирал атаката, беше освободен при размяна на затворници с Украйна през юни, според беларуската правозащитна група Viasna.

Не стана ясно колко от останалите са осъдени задочно.

Група беларуски антиправителствени активисти заявиха през февруари 2023 г., че са взривили усъвършенстван руски военен самолет за наблюдение при атака с дрон в базата.

Русия и Беларус отхвърлиха твърдението като фалшиво, като беларуската държавна телевизия публикува кадри, показващи това, което според нея е неповреденият кораб за наблюдение Бериев А-50.

Около седмица по-късно Минск съобщи, че е задържал "терорист" и повече от 20 съучастници при опит за саботаж на летището.

Беларуският президент Александър Лукашенко, близък съюзник на лидера на Кремъл Владимир Путин, твърдеше по това време, че украинските служби за сигурност и Централното разузнавателно управление на САЩ стоят зад операцията. Той каза, че самолетът е претърпял само повърхностни щети при атаката, извършена с помощта на "малък дрон", съобщи агенция Белта.

Припомняме, че ден по-рано, външният министър на Беларус Максим Риженков отхвърли като абсурдни твърденията за престъпления срещу човечеството от неговата страна, които Литва поиска от Международния наказателен съд (МНС) да разследва.

В понеделник Литва заяви, че иска от Международния наказателен съд да разследва предполагаеми престъпления, извършени от нейния съсед Беларус под управлението на авторитарния лидер Александър Лукашенко, включително принудителни депортации. Главният прокурор на МНС съобщи, че ще започне предварително разследване.

"Не е нужно да сте признат експерт по международно право, за да разберете абсурдността и пресиления характер на повдигнатите обвинения", изтъкна в тази връзка Риженков.

Той определи литовския ход като безполезен.

Беларуската опозиция в изгнание твърди, че около 300 000 души са били принудени да избягат от страната - много от тях в Литва - след като Лукашенко потуши масовите протести през 2020 г., а в момента една тридесета от беларусите живеят в изгнание.

Без сезиране от Съвета за сигурност на ООН, МНС може да разследва престъпления срещу човечеството, извършени от гражданин на или на територията на държави, които приемат неговата юрисдикция. Въпреки че Беларус не е подписал, Литва заяви, че действията на нейния съсед са засегнали нейните интереси в областта на сигурността, което я задължава да потърси намесата на съда.