Турция няма да подкрепи плана на ЕС за отказ от руски природен газ, което заплашва усилията на Брюксел да премахне оставащата зависимост на блока от енергоносителите на Москва.

Намираща се на границата на ЕС, Турция отдавна служи като канал за руско гориво, насочено към Европа. Но тази връзка сега е под лупа след неотдавнашното предложение на ЕС да премахне целия внос на руски газ до края на 2027 г.

За да изпълни плана си, Брюксел иска да наложи повече изисквания за мониторинг, за да може по-добре да прецени как и къде газът от Москва продължава да влиза в блока. А за да успее този план обаче, ЕС вероятно ще се нуждае от информация от ключови транзитни страни като Турция. Тук вече Анкара не проявява интерес.

"Макар че ЕС може да реши или не да наложи пълна забрана на вноса на руски газ, Турция е на мнение, че едностранните санкции рискуват да нарушат икономиките и да засилят опасенията за енергийната сигурност на всички", заяви външното министерство на Анкара в изявление пред изданието Politico. "Турция прилага само санкциите, приети от Съвета за сигурност на ООН", допълват турските дипломати.

Брюксел още търси пълен отказ от руския газ, но Турция може да продължи да го доставя незабелязано.

Експертите предупреждават, че тази нерешителност може да отвори вратичка, която да позволи на руския газ да продължи да постъпва в ЕС незабелязано, дълго след изтичането на законния срок. И това се случва в момент, когато отношенията между Брюксел и Анкара са достигнали ново дъно на фона на мащабните репресии на правителството срещу турската опозиция.

"Нежеланието на Турция да се съобрази с разпоредбите на ЕС за мониторинг може да създаде предизвикателства за ефективното прилагане на предложеното регулиране, особено предвид нарастващата роля на Турция като транзитен и потенциален център за руския газ", заяви Виле Ниинисте (Ville Niinistö), член на Европейския парламент от партията на Зелените и бивш финландски министър на околната среда, който ръководи работата на Европейския парламент по законопроекта.

Заден вход

Повече от три години след като Русия започна тотална война срещу Украйна, ЕС все още се опитва да се откаже напълно от енергията на Москва и да прекъсне ключов източник на приходи за Кремъл.

От 2022 г. ЕС постепенно преустанови всички морски доставки на руски петрол и въглища, като същевременно намали вноса на газ с около две трети. Но продължи да купува значителни количества свръхохладен втечнен природен газ от Москва, наред с ограничените доставки по газопроводи.

През юни Брюксел представи законодателно предложение за справяне с тези неизплатени вносове чрез постепенна пълна забрана, като се започне с краткосрочните договори през тази година и се преустанови постепенно сключването на дългосрочни сделки през 2027 г.

За да постигне това, Европейската комисия иска да проследява по-добре вноса на енергия, като изисква от компаниите, внасящи руски газ, да предоставят "цялата необходима информация" за оценка на произхода на горивото, включително договорите за доставка. Столиците на страните от ЕС и Европейският парламент в момента преговарят по законодателството.

Проследяването на произхода на газовите потоци е изключително трудно за ЕС, тъй като няма начин да се провери откъде идват молекулите газ. Междувременно договорите за доставка са поверителни, а горивото често преминава през няколко посредници, преди да достигне местоназначението си.

Предложените правила няма да налагат никакви правни задължения на Турция, която не е членка на ЕС. Но тъй като договорите не винаги посочват ясно произхода на горивото, фирмите от ЕС може да се наложи да поискат допълнителна информация от турските си партньори, ако искат да продължат да внасят газ, заяви Аура Сабадуш, старши енергиен анализатор и експерт по пазара на газ в консултантската компания ICIS.

Това е особено важно за трансграничния търговски пункт Странджа-Малкочлар, свързващ Турция с България, обясни Сабадуш.

Съгласно сложно споразумение, подписано през 2023 г., българската енергийна компания "Българгаз" може да поръча доставки на втечнен природен газ (ВПГ) до турски терминали, каза тя, които след това се предават на турската държавна компания "Боташ", преди да бъдат върнати на "Българгаз" на границата на ЕС.

Проблемът е, че "не знаем дали този газ, доставен в България, е същият" като този, който пристига в турските терминали, каза Сабадуш. Това ще рече, че ЕС не може да бъде сигурен, че той не е "смесен" с други доставки по пътя.

И като се има предвид сравнително ниската цена на газа от Москва, съществува "висок риск" голяма част от този газ да е руски, смята тя. Същият риск важи и за по-малкия интерконектор - Кипи - между Гърция и Турция.

През миналата година ЕС е внесъл 1,9 милиарда кубически метра газ чрез двете връзки, показват данни от платформата ENTSO-G - цифра, която може да се качи до 5,4 милиарда кубически метра, уточнява Сабадуш. Макар тази цифра да е малка в сравнение с 150-те милиарда кубически метра, които Русия някога е изнасяла за ЕС, тя все пак представлява една пета от общия внос на блока от Москва през миналата година.

Тази "вратичка" означава, че двете междусистемни връзки "определено трябва да бъдат включени" в законодателното предложение като "високорискови" входни точки към ЕС, категоричен е експертът от Брюксел.

"Ако Турция откаже да сътрудничи напълно на изискванията за мониторинг или прозрачност... властите в държавите членки на ЕС няма да разполагат с необходимите данни, за да определят произхода на газа, влизащ от Турция", добави Ниинисте, член на Европейския парламент.

Игра на котка и мишка

Ключовите участници в транспортирането на газ през турската граница твърдят, че потоците вече се контролират строго, въпреки че експертите остават скептични.

Представител на "Булгаргаз" заяви пред POLITICO, че съгласно споразумението от 2023 г. държавната компания предоставя само услуги за транспортиране на газ, а не извършва продажби, като същевременно настоява, че следи отблизо произхода на потоците.

"Българгаз разполага с всички документи ... за доставките на втечнен природен газ до терминалите на Боташ", заявиха те, добавяйки, че "в това отношение произходът на природния газ ... може лесно да бъде доказан". Всъщност "Булгаргаз" е основен търговски играч на българския пазар и доставчик на синьо гориво за значителна част от българските потребители.

Анкара също заяви, че поддържа "твърда и последователна позиция срещу всякакви опити да се използва Турция за заобикаляне" на правилата на ЕС, като добави, че "данните за вноса на газ от доставчици се публикуват периодично".

Комисията, Боташ и гръцките вносители на газ DEPA и Metlen Group не отговориха на запитванията за коментар от Politico.

Проблемът е, че "Турция няма голям стимул да се съобрази" с законопроекта, като се има предвид, че отношенията ѝ с ЕС в момента са "на най-ниското ниво", според Мехмет Огютчу, главен изпълнителен директор на енергийната консултантска компания Global Resources Partnership и бивш турски дипломат.

Брюксел ще трябва да обмисли "подсладители", каза той, като например подновяване на замразените преговори по енергийни въпроси, свързани със забавеното членство на Турция в ЕС. Друга възможност е отблокирането на средства от Европейската инвестиционна банка за зелени проекти.

Външното министерство на Турция заяви пред изданието, че е "готово да сътрудничи с ЕС по енергийни въпроси" в зависимост от готовността на блока да се ангажира с Анкара, което според него може да включва възобновяване на преговорите на високо равнище с Брюксел по енергийни въпроси.

Но дори и това предполага, че Турция ще се съобрази с добросъвестност. Според Сабадуш, експерт по пазара на газ, има "голяма вероятност" Анкара да манипулира съдържанието на митническите документи - както вече се подозира, че е направила с руските доставки на петрол за блока.

"Каква юрисдикция има ЕС над Турция?", реторично попита тя. "Те не могат да отидат и да проверят в турските митници... не могат да проверят в турското правителство - те нямат никаква юрисдикция".