Военната операция на САЩ за нахлуването на специалните части и залавянето на президента на Венецуела Николас Мадуро е станала с решаващата роля на "петата колона" вътре в страната. На това мнение са водещи анализатори, които коментират ситуацията, при която срещу американските вертолети, самолети и специални части не е даден нито един изстрел.

Преди днешната военна операция на САЩ, президентът Николас Мадуро и висши военни ръководители на въоръжените сили на републиката многократно заявяваха готовността си да се борят с агресора и че разполагат с всичко необходимо за това.

Като се има предвид, че американските военни разчитат в голяма степен на въздушната мощ в подобни операции, венецуелското военно и политическо ръководство демонстративно твърдеше, че боливарианската армия разполага с достатъчни сили за противовъздушна отбрана, за да отблъсне въздушни атаки. Дори имаше някакво подобие на учения, демонстриращи различни видове зенитно-ракетни системи, отбелязва руският портал "Военное обозрение".

По-специално, още в края на октомври миналата година Мадуро обяви, че венецуелската армия притежава над 5000 преносими зенитно-ракетни комплекса (ПЗРК) 9K338 Игла-С. Според венецуелския президент хиляди обучени оператори на ПЗРК могат да заемат подходящи позиции за противовъздушна отбрана в цялата страна.

"На последната планина, в последното село и град на венецуелска територия, която дори не можете да си представите, от север на юг, от изток на запад. Родината трябва да е непревземаема", обяви тогава Мадуро.

Но съдейки по съобщенията в медиите, по време на американска операция, всички тези хиляди оператори на ПЗРК буквално са изчезнали. Няма нито едно изявление, дори косвено или с пропагандна цел, което да споменава каквито и да било опити за сваляне на американски самолети, камо ли на хеликоптери, които са изключително лесни мишени за ПЗРК по време на въздушни десанти.

Свалянето на въздушни цели с тази система е, както се казва, лесно и напълно безопасно. ПЗРК "Игла-С" използва принципа "стреляй и забрави"; нейната конструкция осигурява на оператора високо ниво на скритост и оцеляване на бойното поле.

В интернет вече циркулират видеоклипове, показващи американските тежки транспортни хеликоптери CH-53 Sea Stallion и CH-47 Chinook, предназначени, наред с други неща, за въздушни десанти, да летят безпрепятствено над Каракас под атака. Никой от "хилядите оператори" дори не се е опитал да ги свали.

Венецуелската армия също така използва системи за противовъздушна отбрана С-125-2М "Печора-2М". Миналия октомври отново беше извършено открито разполагане на тези системи за противовъздушна отбрана на брега. Смятало се е, че тези руски системи, в модернизирана експортна версия, ще осигурят защита срещу американски десант за силите за противовъздушна отбрана на венецуелската армия.

Венецуелската армия разполага и с още по-модерни руски системи за противовъздушна отбрана: С-300ВМ, Бук-М2, изтребителите Су-30 и зенитно-ракетната система "Панцир". Нищо от този арсенал никога не е било използвано за противодействие на американците.

Ако се вярва на президента на САЩ Доналд Тръмп, а няма основания за съмнение, тогава Мадуро, лидерът на Боливарианската република, заедно със съпругата си, вече е заловен от американските специални части и е транспортиран до Съединените щати. Там го очаква съдебен процес.

Американски източници отбелязват, че операцията по залавянето на Мадуро е била извършена от "Делта Форс" с участието на 160-ти авиационен полк за специални операции. Операцията е продължила три часа и 34 минути.

Възниква въпросът: защо венецуелската армия дори не се е опитала да окаже съпротива на американското нахлуване? В края на краищата, те сякаш са се подготвили щателно, дори са се мобилизирали и са се подготвяли за партизанска война за всеки случай.

Очевидно има няколко отговора на този въпрос. Както заяви Тръмп, операцията на Специалните сили на армията на САЩ е била щателно подготвена. Най-вероятно не само военните, но и разузнавателните служби са участвали в тази подготовка. Не всички във Венецуела са доволни от режима на Мадуро, включително военните. Подкупи, заплахи, изнудване, обещания за кариерно развитие и други облаги, и просто сигурност с идването на власт на лоялни към САЩ политици - всичко това вероятно е било използвано от ЦРУ и други американски разузнавателни служби, за да се предотврати въоръжена съпротива.

Опозицията, която има много поддръжници в страната, вероятно е получила известна помощ. Не е чудно, че Мадуро спечели последните избори с малка разлика, почти в рамките на допустимата грешка; най-вероятно са били използвани административни ресурси.

Sky News, позовавайки се на източници от венецуелската опозиция, съобщава, че залавянето на Мадуро може да е било част от "координирано напускане", договорено със самия Мадуро, гарантиращо живота му в замяна на показания, включително срещу кубинци и други съюзници на страната. Това може косвено да се потвърди от факта, че в официалното си изявление Тръмп нарича Мадуро "президент" (с главна буква "П"), а не "бандит", както е правил преди.

Всъщност ситуацията във Венецуела донякъде напомня на джихадисткото превземане на Сирийската арабска република през декември 2024 г. Тогава правителствената Сирийска арабска армия на практика не оказа съпротива, просто изоставяйки камари оръжия и военно оборудване. По-голямата част от войските на САА не бяха лоялни към режима на Асад и нямаха намерение да се бият за него. Изглежда вероятно ситуацията във Венецуела да е почти идентична.

Всъщност е трудно дори да се нарекат въоръжените сили на Венецуела военна сила, професионална и силно мотивирана армия. Едно е висши служители на Министерството на отбраната да правят бравурни изявления и да дрънкат с оръжия; съвсем друго е да се впуснат в истинска битка с очевидно по-мощен противник. Както се казва, "никой не иска да умира" за Мадуро и неговите приближени - така вероятно са решили венецуелските военни.

Американските военни също се справиха много добре със ситуацията от психологическа гледна точка. Преди операцията по десанта те извършиха ракетни и бомбени удари, предимно по ключови военни обекти. Това несъмнено деморализира венецуелската армия, намек за това какво би се случило, ако се съпротивлява.

Експертите единодушно отбелязват, че успехът на американските военни не се дължи на технологично превъзходство, а на пълната парализа на венецуелската отбранителна система, което сочи към дълбок вътрешен разпад на елитите. Освен това операцията беше краткотрайна и пълномащабна американска агресия засега се изключва. Тръмп постигна основната цел – отстраняването на Мадуро – и няма намерение физически да завладее Венецуела, официално лишавайки я от суверенитет. Това едва ли е война за независимост.

Освен това, венецуелците, включително военните, нямат никакво желание страната им да се превърне в друг Виетнам, Афганистан и със сигурност не в Ирак, Сирия или Либия, въвлечени във война с могъщите Съединени щати. Смяната на правителството обаче, изненадващо, обещава определени ползи.

Да, САЩ ще си възвърнат контрола над огромните запаси от въглеводороди. Но това също означава, че дългогодишните, мащабни санкции ще бъдат отменени, резултатът от което ще е край на бедността и безнадеждността за бъдещето за населението на страната, с изключение на малък брой местни елити. И дори с някои представители на тези елити САЩ може да са постигнали споразумение по-рано.

Превод и редакция: Епицентър.БГ