Ново изследване на Грийнпийс показва, че активите и инвестициите на свръхбогатите допринасят за климатични щети за близо 1 трилион долара годишно, като основната причина не е само луксозният им начин на живот, а и собствеността върху компании и активи с високи въглеродни емисии, пише The Guardian.

Според организацията най-богатият 1% от хората чрез своите акционерни участия и инвестиции контролира около една четвърт от общите годишни емисии в света. Изчисленията сочат, че тази група е отговорна за около 40% от всички емисии, базирани на собствеността - тези, които произтичат от бизнеса и частните финансови и физически активи. Те формират около 60% от световните въглеродни емисии.

В рамките на тази група най-богатите 0,1% генерират около 17% от емисиите, базирани на собствеността, а най-богатите 0,01% - около 9%. За сравнение, долната половина (50%) от населението на света по богатство е свързана с едва 3% от тези емисии.

"Във време, когато хората са изправени пред нарастващи сметки за енергия, нарастващи разходи за живот и нарастващо въздействие върху климата, мнозина се питат защо обикновените домакинства трябва да поемат толкова голяма част от тежестта, докато някои от най-богатите хора в света продължават да печелят от индустриите, които движат кризата."

Според Клара Томпсън от Greenpeace International емисиите, свързани със собствеността, са по-трудни за ограничаване от тези, произтичащи от потреблението.

"Tук не става въпрос само за частни самолети и луксозен начин на живот. Що се отнася до замърсяването на свръхбогатите, собствеността е дори по-важна от потреблението. Голям дял от емисиите е свързан със собствеността на въглеродно интензивни активи и инвестиции", каза тя.

Организацията посочва, че данъци върху богатството могат да бъдат инструмент за справяне с този дисбаланс. Междувременно отделни данни показват, че големи банки и финансови инвеститори са вложили 900 милиарда долара в изкопаеми горива през миналата година.

Темата за неравенството и климатичната отговорност придобива все по-голямо значение преди международните преговори в Бон, които подготвят срещата на върха на ООН за климата COP31 през ноември, където сред основните въпроси ще бъде и справедливият преход към нисковъглеродна икономика.