В нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в източното берлинско предградие Карлхорст се състои официалната церемония по подписването на акта за безусловна капитулация на нацистка Германия, победена от съюзническите сили. На този ден празнуват бившите Съюзници в Западна Европа и САЩ, но без Русия и бивши републики на СССР, където денят се отбелязва на 9 май.

Всяка година на Червения площад в Москва се провежда военен парад, с участието на най-модерна за времето си военна техника. След разпадането на СССР военните паради се прекратяват до юбилейната 50-а годишнина от победата. През 1995 г. в Москва се провеждат два парада – на Червения площад, където маршируват пехотни части, а московското предградие „Поклонническа планина“ (на руски: Поклонная гора) е организиран парад с бойни машини. От 1995 до 2007 на Червения площад ежегодно се провеждат военни паради, без техника. От 2008 в парадите отново започват да участват бойни машини.

След 10 ноември 1989 г. в България се прекратява организирането на официални тържествени мероприятия на 9 май. Този ден започва да се отбелязва като Ден на Европа, посветен на мира и обединението, а Денят на победата е на 8 май.

Европейският парламент отбеляза 80 години от края на Втората световна война. Церемонията се състоя в Страсбург, като сред гостите бяха трима ветерани от войната.

Церемонията продължи в Пленарната зала на парламента с изказвания на председателя на ЕП Роберта Мецола и председателя на Европейския съвет Антонио Коща.

„Осемдесет години след като оръдията замлъкнаха в Европа, ние почитаме смелостта на тези, които се сражаваха, и саможертвата на тези, които паднаха. Спомняме си не само края на една война, но и раждането на нашия Съюз. Най-силната почит към тези, които пожертваха живота си в тази война, е не само в паметта, но и в решимостта. В решимостта ни да застанем заедно и да кажем ясно и категорично: никога повече“, каза в речта си Мецола.

Тримата ветерани от войната Робер Шо, Януш Коморовски и Януш Максимович също направиха обръщения, в които призоваха да не се забравят уроците от най-тежката война в историята на човечеството.

„Бях млад белгиец, който си мислеше, че изпълнява своето задължение, това се разбираше от само себе си – бях доброволец в армията и бях част от Съпротивата и после се присъединих към американската армия. (…) Над нас винаги има облаци – мирът не е сигурен и всички ние трябва да полагаме усилия“, каза Робер Шо.

„Ние знаем колко безмилостни са национализма и идеологиите, които разделят нациите. Днес виждаме, че борбата за ценностите не е приключила. Тази борба придобива нови форми, но същността й е същата. Нека бъдещето, което изграждате, се основава на същите ценности, за които дадохме живота си. С примирение и вяра в един по добър утрешен ден ви благодарим, че можем да бъдем заедно“, каза в обръщението си Януш Максимович.

"Нека си спомним какво се случи във Варшава. Армията ни водеше битки, Полша искаше да бъде суверенна държава – това беше патриотизъм. (…) Да свалим шапка пред поколението, което изнесе на плещите си войната. Надявам се Европейският парламент, благодарение на своя ангажимент, да се превърне в пазител на мира и никога да не загърбва тези ценности", каза Януш Коморовски.

Днес в Европа се чества Денят на Европа, а в Русия - День Победы.

Денят на Европа е празник на Европейския съюз, на единството и мира на стария континент. Отбелязва се на датата, когато френският външен министър Робер Шуман прочита историческата декларация за обединение в Европа. 

На 9 май 1950 г., 5 години след края на Втората световна война, той призовава за обединяване на френските и западногерманските ресурси и промишленост за производство на въглища и стомана, за да се избегнат бъдещи военни конфликти. „Декларацията на Шуман“ е в основата на Европейската общност за въглища и стомана, предшественик на днешния ЕС. Робер Шуман предлага да се създаде наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла. Страните, към които той се обръща, доскоро са участвали в унищожителен военен конфликт помежду си. На този ден се поставя началото на обединение на държавите в Европа и поддържането на мирни отношения на Стария континент. 

„Декларацията на Шуман“ се счита за основата на днешна обединена Европа, за началото на поетия път към общност на споделени ценности и общи интереси. През 1985 г. ръководителите на страните от Европейския съюз на заседание в Милано решават 9 май да бъде честван като Ден на Европа. 

Оттогава до днес 9 май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. В България Денят на Европа е обявен за отбелязване с Постановление № 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г.

От 10.00 часа държавният глава Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще присъстват на церемонията по издигане на знамето на Европейския съюз пред президентската институция по повод Деня на Европа. Преди церемонията държавният глава ще приеме почетния караул на Националната гвардейска част.

По-рано през деня, от 9.00 часа, държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще поднесат цветя пред Паметника на Незнайния воин в памет на загиналите български войници в борбата с нацизма.

Кремъл съобщи, че 29 чуждестранни лидери - сред които китайският Си Дзипин и бразилският Луис Инасио Лула де Силва - ще присъстват на парада на 9 май. В списъка са включени поне две територии, които не са международно признати като държави, предаде АФП.

Служителят на Кремъл Юрий Ушаков също така заяви, че войски от 13 държави - включително Китай, Египет и Мианмар -- ще маршируват на парада на Червения площад, който се провежда три години след офанзивата на Москва в Украйна.

Междувременно Киев призова чуждестранни войници да не участват в големия военен парад, за да не "споделят отговорността" за "зверствата", в които Украйна обвинява руската армия, предадоха Укринформ и Франс прес.

"Руската армия продължава да извършва в Украйна зверства с мащаб, който Европа не е виждала от Втората световна война", заяви украинската дипломация в изявление. "Да марширувате с тях означава да споделят отговорността за кръвта на украински деца, цивилни и военни", а не "празнуване на победата срещу нацизма", подчерта в изявление украинското министерство на външните работи.

"Участието на чуждестранни военни в това събитие е неприемливо и ще бъде смятано от Украйна за обида към паметта на победата над нацизма и към паметта на милиони били се на предна линия украински войници, които освободиха нашата страна и цяла Европа от нацизма преди осем десетилетия", отбеляза украинското външно министерство.

В изявлението се изтъква, че Украйна цени спомена за Втората световна война, чийто фронт преминава през нейната територия на два пъти. Общият брой на украинските жертви се равнява на 8 милиона загинали - 5 милиона цивилни и 3 милиона войници.

"Над 6 милиона украинци се биха в редиците на Червената армия, стотици хиляди - като част от съпротивителните движения и съюзнически армии на антихитлеристката коалиция. Днес една жестока и непровокирана агресивна война се води срещу украинците, които са една от нациите, победили нацизма и платили ужасна цена за мира и свободата в Европа", подчерта още украинското външно министерство.

Киев добави, че руските военни, които ще участват в парада на 9 май в Москва, не са освободителите на Европа, а нашественици и военнопрестъпници. Русия кани чуждестранни военни да участват в парада, за да оправдае агресията и военните си престъпления.

Призивът да не участват в парада се отнася "особено до страните, които декларират неутралност в отношението си към руската агресия срещу Украйна или постоянно заемат неутрална позиция в международните отношения".

"Участието на военни от такива страни в съвместен парад би нарушило пряко подобна декларирана неутралност и би изглеждало като подкрепа за страната агресор", подчертава Киев.

Украинският президент Володимир Зеленски вече заяви, че не изключва Русия да организира провокации срещу парада на 9 май с цел извличането на политически дивиденти, припомня Укринформ.