Седем европейски държави изпратиха общо 37 свои военни в Гренландия в рамките на разузнавателна мисия, целяща да укрепи сигурността в региона, съобщи Ройтерс. Най-много военнослужещи е изпратила Франция – 15 военни специалисти. Германия е изпратила 13 души. Швеция е изпратила трима офицери, Финландия и Норвегия – по двама, а Великобритания и Нидерландия – по един. Испания също обмисля възможността да изпрати 1–2 офицери за свръзка, а Италия засега обсъжда възможността, без да посочва бройка. Дания също ще увеличи контингента си на острова, но не е ясно в какви размери.

Първите военни са пристигнали в Нуук с самолет на датските ВВС на 14 януари. На следващия ден Германия изпрати свои военнослужещи, като по-рано съобщи, че мисията им ще продължи три дни – от 15 до 17 януари, съобщи Би Би Си. Колко дълго ще останат в Гренландия останалите военни, не е ясно.

Европейските страни изпращат военни в Гренландия, за да помогнат на Дания, към която принадлежи островът, да се подготви за големи военни учения в края на 2026 г. Министърът на отбраната на Дания Троелс Лунд Поулсен заяви, че не знае доколко ще се разшири присъствието на НАТО в Гренландия. „Но е ясно, че сега ще можем да планираме по-мащабно и постоянно присъствие през цялата 2026 г., а това е изключително важно, за да покажем, че сигурността в Арктика е важна не само за Дания, но и за цялото НАТО“, каза той.

В същото време германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че разполагането на европейски войски в Гренландия не трябва да се описва като „военна мисия“. Той уточни, че 13-те войници от Бундесвера, изпратени на острова, са част от съвместни усилия със съюзници, сред които Франция, Великобритания и Норвегия.

„Това не е военна мисия, това не са въоръжени сили“, подчерта Писториус и добави, че целта е да се оценят „условията“ за подкрепа на бъдещо наблюдение на НАТО, поддържащи операции и „по-големи учения“.

Писториус се съгласи, че Арктика ще бъде „повторно милитаризирана от Русия“ и Китай ще бъде по-активен в региона, като поясни, че операцията е за „подсигуряване на това пространство“, тъй като „Гренландия вече е зона на НАТО“. По-рано Франция и Германия сигнализираха за разширено разполагане на войски, а Дания отхвърли твърденията за китайска заплаха.

Междувременно прессекретарят на Белия дом Керълайн Левит заяви, че изпращането на европейски войски в Гренландия няма да повлияе на желанието на американския президент Доналд Тръмп да превърне тази територия в американска. „Не мисля, че присъствието на европейски войски ще повлияе на процеса на вземане на решения от президента – и на неговата цел да придобие Гренландия“, заяви тя. Тръмп неколкократно е заявявал, че Гренландия е важна за националната сигурност на САЩ и европейските страни. Той счита, че островът може да бъде завладян от Русия или Китай.

Европейските страни обявиха, че изпращат свои военни в Гренландия на фона на преговорите между представители на САЩ, от една страна, и Дания и Гренландия, от друга, които се проведоха във Вашингтон на 14 януари. Белият дом заяви след преговорите, че срещата е била продуктивна. Властите на Дания заявиха, че не са успели да убедят Тръмп да се откаже от плановете си да придобие Гренландия.

На фона на случващото се върховният представител на ЕС за общата външна политика и политиката на сигурност Кая Калас се е пошегувала, че заради събитията, които се случват в света, ѝ иде да започне да пие. Шегата е прозвучала по време на среща с лидерите на парламентарните групи на Европейския парламент, които са си пожелавали щастлива Нова година. При това те признавали, че 2026 г. все още не носи големи поводи за радост.