Селскостопанските продукти, изнесени в рамките на Черноморската инициатива за зърно, възлизат на 32,8 милиона тона. Това съобщава в събота ТАСС, като цитира изявление на Съвместния координационен център в Истанбул. По сделката са направени 1003 отпътувания на кораби от пристанища.

Селскостопански продукти са доставени в 45 страни на три континента по сделката.

От общия обем 46% са изнесени за Азия, 40% за Западна Европа, 12% за Африка и 1% за Източна Европа.

Царевицата представлява 51% от всички доставки, пшеницата - 27%, слънчогледовият шрот - 6%, слънчогледовото олио - 5%, ечемик - 4% и рапицата - 3%.

Само един кораб - плаващият под турски флаг кораб за насипни товари Samsun, който се товари със зърно в Одеса, в момента работи по инициативата.

Сделката изтича на 17 юли.

Припомняме, че руският президент Владимир Путин обсъди с южноафриканския лидер Сирил Рамафоса възможните начини за разрешаване на ситуацията около Украйна, включително и зърнената сделка, съобщи пресслужбата на Кремъл. Според съобщението телефонният разговор се е състоял по инициатива на Южна Африка.

Двамата са обсъдили въпроса за "договореностите по Истанбулския пакет", т.е. така наречената "зърнена сделка", съгласно която украинското зърно се изнася на световните пазари през черноморските пристанища въпреки продължаващата война.

Путин подчерта, че ангажиментите, фиксирани в съответния меморандум между Русия и ООН за премахване на пречките пред износа на руски храни и торове, остават неизпълнени до момента. Освен това "основната цел на споразумението, а именно доставките на зърно за нуждаещите се страни, включително на африканския континент, не е осъществена".

Петнадесетата среща на върха на БРИКС, която включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, а вече и Иран, трябва да се проведе в Йоханесбург на 22-24 август. Руският президент Путин, чиято заповед за арест беше издадена от Международния наказателен съд през март във връзка с обвинения в незаконно депортиране на украински деца, би следвало да присъства на срещата на върха, но съществува колизия с юрисдикцията на МНС.

ЮАР би била задължена за изпълни заповедта за арест, т.е. да арестува Владимир Путин, а ситуацията създава за властите значително дипломатически неудобства.