Австрия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Словения и Словакия предложиха в края на септември да бъде обявена „Европейска година на прилагането и консолидирането“. Идеята неофициално е наричана „нулева година“ за европейските регулации.

Предложението предвижда за определен период да не се създават нови правила, а да се извърши преглед на действащото законодателство. Сред целите са премахване на дублиращите се изисквания и на задълженията, които увеличават разходите за бизнеса и администрацията, без да носят реална полза.

Инициативата показва, че голяма група държави, сред които Германия и Италия, вече открито поставят под въпрос ефекта от регулаторния поток от Брюксел върху конкурентоспособността на Европа. Дебатът се измества от въпроса какво още трябва да бъде регулирано към това дали съществуващите правила действително работят.

България не е сред тринадесетте държави, подкрепили предложението. Това е особено значимо за малка страна, за която европейските изисквания могат да бъдат скъпи и административно натоварващи.

Оценката на въздействието преди всяко ново законодателно предложение е задължителна от години, но въпреки това регулациите продължават да се натрупват. Проблемът не е толкова в липсата на процедури, колкото в отсъствието на достатъчно последствия, когато правилата не постигат целите си.

Една от идеите в австрийското предложение е всяка регулация да бъде преглеждана най-малко веднъж на пет години. Самият периодичен преглед обаче би бил недостатъчен, ако не води до автоматично отпадане на неефективните правила. Ако дадена регулация не докаже, че постига целта си на разумна цена, тя би трябвало да изтича автоматично, вместо отмяната ѝ да зависи от последваща политическа воля.

Основното послание е, че Европейският съюз се нуждае не от повече правила, а от по-малко, но по-добри регулации. Те трябва да бъдат необходими, ясни, пропорционални и приложими. Една година пауза сама по себе си няма да реши проблем, натрупван в продължение на десетилетия.

В този контекст мрежата „Епицентър“, в която участва и Институтът за пазарна икономика, е обединила преди година над 30 експерти от Европа в Наблюдателница на регулациите в ЕС. Тя използва стандартизирана система за оценяване на новите законодателни предложения според тяхната посока и интензитет. Целта е да се осигури прозрачен и основан на доказателства поглед върху регулаторните тенденции в Брюксел.

Сред посочените дългосрочни мерки са автоматичното изтичане на регулациите, правилото „едно ново — две отменени“ и реална отговорност за разходите, които европейските правила прехвърлят върху бизнеса.