На 21 ноември 2004 година в Украйна започна „оранжевата революция“. Но и след десет години в страната е все така неспокойно. Експерти анализират, до какво са довели Украйна започналите преди 10 години процеси.

Преди 10 години в Украйна имаше поредни президентски избори. За втория кръг се наредиха двама кандидати: Виктор Юшченко, представлявал интересите на западна и централна Украйна, и Виктор Янукович, подкрепян от югоизточните региони.

На 21 ноември 2004 Централната избирателна комисия на Украйна обяви предварителните резултати: с преднина от 3% побеждава Виктор Янукович. Съперниците публично обвиниха екипа на политическия си опонент във фалшифициране. На централния киевски площад - Майдана на независимостта – започнаха да се събират стотици привърженици на Виктор Юшченко. Техен отличителен белег станаха оранжевите шалове – цветовете на знамената на предизборния щаб на Виктор Юшченко. Така в Украйна започна „оранжевата революция“, участниците в която на митинги и барикади настояваха за повторни избори. Организаторите на народните вълнения обаче имаха други цели, казва руският политолог Игор Шишкин:

- Това беше само повод, при това намислен, защото последвалите съдебни разследвания не разкриха никакво фалшифициране на онези избори. Това беше първият опит за откъсване на Украйна от Русия.

Опитът не успя, защото надеждите на обикновените граждани, искрено подкрепили оранжевото движение, не се оправдаха, сочи украинският политолог Михаил Погребински:

- Ако вместо Виктор Юшченко се беше оказал някой по-разумен човек, може би щяха да бъдат постигнати и по-големи цели. Юшченко се признава от украинското обществено мнение за най-неуспешен президент, каквито е имало в Украйна. Хората, разчитали на борба с корупцията, на по-благополучно бъдеще, не получиха нищо. Единственото, което започна, бе изтласкването на руския език от всички сфери на обществения живот на Украйна.
Събитията от 2004 годна разцепиха страната.

Политическият елит на Украйна, дошъл на власт в резултат на „оранжевата революция“, също не успя да се консолидира. Икономическите проблеми на фона на разделеното общество помогнаха на външните сили отново да изкарат хората на Майдана. Преди една година, на 21 ноември 2013, президентът на Украйна Виктор Янукович окачестви договора за евроинтеграция като неотговарящ на икономическите интереси на страната и отложи подписването на този документ.

В същия ден вечерта на киевския Майдан отново лумнаха огньовете и стотици души поискаха смяна на режима. Работата свърши с държавен преврат, открито подкрепен от Запада.
Днес една от най-богатите в миналото републики в състава на СССР стана бедна и затъна в хаоса на гражданската война.