Все повече жилища у нас остават необитаеми, а в области като Видин, например, такива са дори повече от половината. Расте и броят на българите, които живеят сами, като на практика вече една трета от домакинствата са съставени само от един човек. 

Жилищата у нас са повече от домакинствата, сочат данните на НСИ, цитирани от Нова телевизия.  Общият брой на българските домове е над 4 милиона и 300 хиляди. Две трети от тях се намират в градовете, една трета – в селата, а средният им размер е 80 квадрата. Едва 60% от всички жилища обаче се обитават, което означава, че необитавани са 1 милион и 700 хиляди от домовете у нас.

Причините са различни – миграция към по-големи градове или емиграция в чужбина. Голяма част остават празни след смъртта на обитателите си, а наследниците им не ги използват. Има и такива, които стоят празни, защото са закупени с инвестиционна цел – предимно в големите градове или по курортите. Има и ваканционни имоти.

Най-много тъмни прозорци вечер има в областите Видин, Бургас и Перник. Там пусти са повече от половината домове, като във Видин процентът надхвърля дори 55%. Най-малко такива домове пък откриваме в областите, където са разположени най-големите ни градове – София, Пловдив и Варна.

Но въпреки това строежът на нови жилища не спира. Дори се увеличава. Всяка година, поне през последните няколко, изникват по над 20–30 хиляди нови домове. През миналата година България се е сдобила с 37 600 нови жилища, разположени в 6 хиляди нови сгради. Най-голяма част от тях са в столицата и в областите София и Пловдив.

Конструкцията им масово е стоманобетонна, една пета са тухлени, а с панели вече почти никой не строи – такива са едва под 1% от новите. Най-често срещаният нов български дом се състои от 2 стаи. Сходен, макар и малко по-малък, е делът и на тристайните. Всяко пето жилище има 4 или повече стаи, а едностайните са 3% от всички.

Немалко и все повече обаче стават и българите, които живеят сами. За 10 години те са се увеличили с 5% и вече са над 1 милион души, което означава, че всяко трето домакинство у нас се състои от един-единствен човек.

Областите с най-голяма концентрация на хора, които живеят сами, са Видин – 45%, следван от столицата и Габрово. И докато във Видин и Габрово това се дължи на застаряващото население и миграцията, в София причината е струпването на повече млади хора – студенти и работещи. Най-малко живеещи сами пък има в Благоевград – под 30% от населението на областта, както и в Кърджали и Разград.

В тези области преобладават по-големите домакинства, често състоящи се от повече от едно поколение, особено в по-малките населени места.