Ключови приоритети и предизвикателства пред развитието на енергийния сектор в България и региона бяха основна тема на разговора между министъра на енергетиката Жечо Станков и изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия за чист, справедлив и конкурентен преход Тереса Рибера, съобщават от Министерството на енергетиката.

Станков благодари на своя гост за ползотворната и ефективна дискусия с ЕК по повод актуализацията на Интегрирания национален план "Енергетика и климат". "Днес страната ни разполага с ясна визия за развитието на отрасъла, базирана на широк обществен консенсус и солидни обективни показатели", подчерта енергийният министър.

Той обърна специално внимание върху търсенето на дългосрочни и устойчиви решения, свързани с бъдещето на въглищните региони в страната, тъй като в преходния период лигнитните въглища остават ключов елемент от енергийната сигурност на страната.

"Обсъждаме възможностите за миксиране на лигнитните въглища с биомаса като решение за намаляване на СО2 емисиите", поясни Станков, подчертавайки активните усилия на правителството за разработване на дългосрочна стратегия за декарбонизация.

Развитието на проектите за 7 и 8 блок в АЕЦ "Козлодуй", както и перспективите за изграждане на четири нови ПАВЕЦ в страната, също бяха представени като основна част от усилията за структуриране на сигурна, конкурентна и устойчива енергийна система, в синхрон с европейските зелени цели.

По думите на министър Станков амбицията на Министерството на енергетиката е седми блок на АЕЦ "Козлодуй" да бъде пуснат в експлоатация през 2035 г., а осми - две години по-късно.

Двамата събеседници се съгласиха, че работата по тези проекти в тясно сътрудничество с ЕК е ключово условие за успешната им реализация в заложените срокове.

"Проектите за нови ПАВЕЦ, както и възстановяването на най-голямата централа от този вид на Балканите – "Чаира", са водещи приоритети в работата на Министерството на енергетиката за балансиране на електроенергийната система", изтъкна още министър Станков.

Той поясни, че през следващите месеци предстои подготовка на цялата документация за строителство на новите съоръжения, а за конкретните модели се обсъждат различни варианти на публично-частно партньорство.