"Незнаещият и неграмотният е обречен на робство. Българинът не е роден да бъде роб и няма да бъде роб", казва Здравка Евтимова

Здравка Евтимова е писателка и преводачка. Нейният разказ "Кръв от къртица" е включен в антология за обучение по литература в прогимназиалния курс в училищата в САЩ, както и в гимназиалния курс в училищата в Дания.

Михаил Иванов се срещна с нея по време на награждаването на участниците в международния литературен конкурс за деца от 6 до 18 години "Вълшебното перо", организиран от Българско неделно училище "Иван Вазов" в Париж.

- Вие сте председател на журито на конкурса "Вълшебното перо". Какво Ви направи впечатление в избора на теми и стила на писане на децата?
- Имаше 878 творби на деца от 27 страни. Това са българчета от различни страни, включително и от България, които са писали разказите и поезията си на български език. Много високо качество.

Децата от различни държави от българските училища доказват, че не само този конкурс, но и сърцата на учителите по български език в тези училища създават едно духовно пространство, в което обичта царува: към България, към българските думи, към българските учители.

А конкретни теми? Това е мечтата за един свят, в който човекът ще направи човечеството по-добро. Много се вълнувам, когато говоря, защото виждам, че накрая децата си подават ръка, независимо къде живеят. Дали са в България, в САЩ, в Австралия, дали са във Франция. Те мечтаят за това да могат да се срещат, да покажат пред другите какво са научили, какво могат.

Да се радват на добротата, на топлината и да се стремят да я създават. Това показва, че родителите им ги учат на това.

- Защо според Вас изучаването на български език остава толкова важно за хората, които живеят в чужбина?
- Точно това много ме е вълнувало, защото, като чета произведенията, имам усещането, че децата виждат България като вълшебно място. Особено децата, които не живеят в България.

"Там слънцето грее по още по-красив начин"

Те мислят, че там слънцето грее по още по-красив начин. Слънцето ги прави такива, че стига да искат да полетят, те ще могат да полетят. Стига да искат да направят някакъв мост, който никога не е правен, те ще го направят. Така че усещането за страната в творбите на децата, които живеят извън България, може би е посоката, в която и ние трябва да се показваме на нашите деца там.

България е гнездо на таланти. Ние родителите имаме отговорността да запазим нашата страна. Да я направим чиста, да направим така, че като се каже, че някой е от България, да се знае, че това е един талантлив човек, който има знания и умения да промени света.

- Как изглежда България в момента според Вас, какъв е краткият разказ за нея?
- Има много интересна римска поговорка, че човек, който не протестира против злото, става негов съучастник.

Нека да знаем, че днес ние, българите, по-големите, родителите, бабите и дядовците на тези красиви деца не трябва да мълчим, не трябва да ставаме съучастници на злото, което се опитва да прониква. Тоест, когато го видим, дори с риск да загубим понякога и работата си дори, да се обадим, защото по този начин пресичаме настъплението на лъжата, на машинациите и корупцията.

Затова този конкурс го виждам като стъпка точно в тази посока. Изграждане на смелост и отчитане на таланта на хората, на децата, които пишат на български далече от страната си, и тези, които пишат на български от страната си.

- Вие преподавате творческо писане в Софийския университет. Кое ограничава креативността и свободата за писане?
- Много интересен въпрос, на който съм се опитвала да намеря отговор. На първо място, убеждението, че талантът не е достатъчно силен. Тоест онзи човек, който ти внушава, че не можеш, че не си достатъчно талантлив, е престъпник. Това трябва да бъде отчетено от всеки.

Който ти казва, че не можеш, не му отговаряй. Само кажи: "Ела след една година, за да видиш не мога ли". Тук какво казва Ботев? "Проклет човек бил вуйка ми, проклет е, майко, казвам ти, защото казва, че ще ми гният месата на Кара-баир на кола". Но Ботев е гениален човек и писател, гениален гражданин. Не му гният месата на Кара-баир на кола.

"За България да се говори с уважение"

Където и да са по света българите ще направят така, че за България да се говори с уважение. Защото ние можем и умеем. И второ - защото ние не се страхуваме и не позволяваме на някой да ни каже "ти си тъп, ти си неграмотен".

Осъзнавам, че има спад в образователното равнище на България. Но аз съм дълбоко убедена, че това ще е един временен спад. Незнаещият и неграмотният е обречен на робство. Неграмотността е днешното робство. Българинът не е роден да бъде роб и няма да бъде роб.

- Говорите за това с много вяра. Използвам това като повод да Ви попитам дали духовността може да бъде преподавана в задължителен училищен предмет "Добродетели и религия", или това става чрез литературата, чрез културата?
- В една светска държава създаването на висока духовност, борбата срещу измамите, срещу подлостта и алчността става чрез литература, чрез философия.

Може да има човек, който желае да изучава религията в по-голяма дълбочина - за него да има и такъв предмет. Но в никакъв случай той не бива да бъде задължителен. Тоест онзи, който отива да изучава световните религии в дълбочина, този човек има духовната потребност да го прави.

Имаме високо подготвени преподаватели както в религиозен аспект, така и във философски аспект. Така че основно да е желанието, да не е задължително, защото ако мен ме накарат (да правя) нещо задължително, нещо, което не обичам, аз ще го намразя.

Ако този предмет е задължителен, ще се постигне обратният ефект. Това е моето дълбоко убеждение.

- Говорейки за образование, какво е отношението Ви както като писател, така и като преводач към изкуствения интелект?
- На първо място искам да кажа, че изкуственият интелект е от огромна помощ, огромна подкрепа за всеки мислещ човек. За всеки амбициозен човек той е не само средство. Той е и посока в служба на побеждаване на болести, за създаване на път към планетите, овладяване на богатствата на планетите.

Онова, което много ме притеснява по отношение на изкуствения интелект, е да не се получи едно разслояване. Тоест онзи, който не може да си позволи пълен пакет на изкуствения интелект, да остане на едно по-ниско ниво. Да стане както в хотелите: хотел в категория "лукс", с две звезди, с три звезди и без звезди, където има дървеници.

Да не получаваме изкуствен интелект с духовни, научни и технологични дървеници, които да ни изяждат.

Бих искала изкуственият интелект да се превърне в инструмент, достъпен за хората от различни социални прослойки. Защото изкуственият интелект е съвкупност на мъдрост, съвкупност на опит, на ум.

- Новата Ви книга "Каварненски разкази" излезе преди месец. Какви са героите на Северното Черноморие?
- Виждам, че там толкова леко се диша. Има толкова работливи хора. И затова там ги направих тези разкази. Казвам съвсем съзнателно "правя", защото когато ги правиш, много се надявам човекът да е останал да живее там в разказа. А не написваш го - и остава като една прашна книга на лавица.

Дóбри, който коси. Той ми казва "колега", когато аз кося с моята много по-слаба машина. Това за мен е златен медал. Мария, която е кмет на село Божурец. Толкова работеща жена, виждаш я как мете с метла пред кметството, как си полива цветята. Ненко - човекът, който може да поправи всичко. Човек, който като види, че ти съхнат цветята, а не си там, идва и ги полива. Една топлина, която с нищо не може да се купи. Това са разкази за хора, които понякога много обичам, за хора, за които понякога се страхувам.

За хора, на които не им е най-лесно на света, но не ходят да се оплакват. Според мен като тръгнеш да се оплакваш, значи нещо не е наред с тебе. Усещаш, че можеш нещо, но някой ти е казал "ти си некадърен и не го можеш". И оплакването е вик на човек, който не иска да бъде смазан. И затова, когато чуя оплакване, искам да направя разказ, който да накара човека да прогони оплакването от себе си.

Неслучайно Кафка казва, че трябва да пишем така, че написаното от нас да бъде брадва, разсичаща замръзналото море вътре в нас. Аз искам "Каварненските разкази" да разсичат убеждението, че някой е казал "ти си некадърен и не го можеш". Не, можеш го.

Интервю на Михаил Иванов/Дойче Веле