В България старостта и бедността вървят ръка за ръка. Разбира се, това не е задължително условие, но за съжаление е вярно твърдение за повечето ни сънародници, а изключенията от него са малцинство. Повод за коментара ми са изнесените данни, че от два милиона пенсионери у нас, над 1 милион и 200 000 получават пенсии, които са по-малки от линията на бедността. Тоест те са бедни хора, работили през целия си живот в очакване на по-спокойни старини.

Най-простите сметки показват, че

драстичното поскъпване на стоки и услуги у нас през последните месеци изяжда увеличенията на пенсиите на възрастните хора,

направени неотдавна. Припомням, че за да се направи това увеличение от предходното редовно правителство, бяха взети заеми, които ще се наложи впоследствие да изплащат и нашите деца и внуци. А както се вижда, това увеличение вече в условията на днешната скъпотия, не помага на повечето хора в пенсионна възраст.

За сметка на това, както вече споменах, несправедливо ще натовари следващите поколения с борчове.

С наличните пенсии повечето възрастни хора трудно могат да си плащат месечните разходи.

„Енергийната сигурност”, на която ни обрече същото това предишно редовно правителство под формата на сглобка, гарантира от Нова година скъпи газ, парно, ток и гравитачно доведена вода с по-висока цена – незнайно защо. Мобилните услуги също се вдигнаха с едностранни предупреждения от операторите, но този път шефката на КЗП скочи срещу им. Ще видим това чудо невиждано до какво ще доведе.

Насъщният и всички основни храни бяха в пъти увеличени с мъгляви и неясни обяснения, спекулата се вихри с пълна сила, необезпокоявана от никого.

За цените на лекарствата, които са огромна част от разходите на възрастните хора, няма нужда да говорим – всички знаете, че те поскъпнаха с по няколко пъти. Може би вече е крайно време хората да проумеят простичката истина, че лекарствата НЕ лекуват. До този медицински факт обаче не можете да стигнете, следейки рекламите в телевизиите, където всяка първа е за някакъв илач. Тези за диария и запек ги пускат „находчиво” и съвсем в реда на нещата в часовете за закуска, обяд и вечеря!

А възрастните хора по навик гледат телевизия – тя е като „дъвка за очите” им, за сетивата им въобще.

Така върви тъжният живот на възрастните хора у нас. Те са като забравени от държавата, на която са плащали данъци и други лепти през целия си живот до пенсия. Навсякъде и по всякакви поводи чиновници, лекари, санитарки, продавачи и др. ги унижават винаги, когато могат. А има и невъзпитани млади хора, които нямат нито почит, нито уважение към старостта, която е тяхното бъдеще…